Присъствието на Шиън беше показател за наличните пари в залата. Той не прахосваше вечерите си за маловажни боеве. Чарли се зарадва да разбере, че интересът към него е голям. Знаеше, че момчетата, които допаднеха на Куин, боксьори, превърнали се в част от редовния контингент, получаваха част от печалбите за вечерта като добавка към възнаграждението си. Тази вечер се биеше без заплащане. Куин изпробваше новите, преди да ги приеме. Чарли беше твърдо решен да направи добро впечатление.
Прозвуча гонг. Той и опонентът му се придвижиха към центъра на помещението, придружени от възгласи и подсвирквания. Стиснаха си ръцете по сигнал на рефера, който прегледа дланите им, за да се убеди, че не крият нещо и после ги прати в ъглите им — по диаметъра на окръжността, оформена от зрителите.
Чарли премери другия с поглед. Познаваше го. Казваше се Сид Малоун. Работеше с него в пивоварната. Сид живееше в Ламбът от другата страна на реката. Не беше родом от Лондон. Според Били Хюсън, техния управител, бил дошъл от провинцията след смъртта на майка си. Нямаше семейство. Нито приятели. Беше побойник, все търсеше да започне свада, макар Чарли никога да не беше имал проблеми с него. Или поне не до онзи ден преди няколко месеца, когато Сид беше проявил интерес към Фиона. Поканил я в кръчмата и когато тя не приела, се опитал да я замъкне в тъмна пряка. Беше му счупила носа с един-единствен удар, което се дължеше на чист късмет и нямаше нищо общо със сила, но Малоун така и не го преживя. Искаше да излекува накърненото си достойнство и не знаеше по-добър начин да го стори от този да пребие брат ѝ. Сид беше на приблизително същата възраст като Чарли и със сходен ръст. И също като него имаше червена коса, но нямаше така масивна конструкция. Чарли познаваше стила му и предполагаше, че може да се справи с него, но всеки боец, в това число и Сид, беше по-добър, ако беше ядосан.
На някои боксьори им се налагаше да подсилват гнева си. Нужен им беше мотив — цел, към която да се стремят, дори само някоя подигравка от тълпата. Всичко, което се налагаше да стори Чарли, бе да отвори кутията, където живееше яростта му. Винаги добър боец, той стана дори по-добър след смъртта на баща си.
Битките го пречистваха. От гнева, от вината, от безнадеждността. Когато се биеше, забравяше за вечно разтревожената си сестра и за бледата си уморена майка. Забравяше за тъжните очи на малкото си братче, което безмълвно го упрекваше, че никога не е у дома. Забравяше за Ню Йорк и за живота, който се беше надявал да изгради там. Биваше напълно погълнат от движението в кръг, блъфирането, пукането на кокалчетата на юмрука му при стълкновението с нечия челюст, от дима, потта и заслепяващата болка.
Реферът зае мястото си в центъра и вдигна ръка. Въздухът трептеше от напрежение. Чарли чувстваше как то кара косъмчетата на ръцете му да настръхнат. Тълпата се беше приближила още повече; различни гласове го насърчаваха. Удари гонг и боят започна. Сид беше като марионетка. Наранената гордост и гневът дърпаха конците му и го тласкаха по-близо към Чарли, караха го да отправя решителни удари. Чарли се оттегли в защита, като с лекота отблъскваше атаките му. От позицията си имаше възможност да го наблюдава, да пази силите си и да реши точно кога да притисне мръсника.
— Хайде, страхливецо — изсъска Сид. — Бий се с мен.
На тълпата не ѝ хареса; предпочитаха повече агресия. Мъжете дюдюкаха и клатеха глави. Чарли не даваше пет пари. Можеше да отправи десетина показни удара, да разцепи устна, да докара на противника си подут клепач, но искаше да предостави нещо наистина запомнящо се и затова се въздържаше, дразнеше тълпата, провлачваше процеса също като опитен любовник, който усилва насладата, като я бави.
Но в този момент най-неочаквано Сид нанесе удар под лявото око на Чарли. Кокалчетата му потънаха в орбитата и разцепиха кожата. Главата на Чарли се отметна назад. От раната бликна кръв; тълпата ревна. Чарли тръсна глава и наоколо полетяха червени пръски. Беше доволен поне, че раната е под окото му и кръвта нямаше да го заслепява. Сега Сид беше по-уверен и стъпваше наперено. Чарли следеше позицията на юмруците му. Между тях имаше повече разстояние. Защитата му отслабваше.
Сид спечели още няколко удара, напълно безобидни атаки, които Чарли го допусна да направи, а през цялото време го наблюдаваше като хищник. Левият му юмрук се снижаваше всеки път, когато замахнеше с десния. Беше задъхан и удряше ритмично, за да си поема въздух. Чарли държеше собствените си юмруци близо до лицето си. Сега не беше моментът да допуска Сид отново да го уцели в окото. Пое дълбоко дъх и се стабилизира, като продължаваше да разучава модела на Сид. Десен, десен, десен. Левият юмрук е ниско, докато удря, после го вдига, после отдъхва. Друга схема. Десен, ляв, десен. Още веднъж. После пак само десни. Снижава и почива. Изчака го. Сид отново удари с десен, като лявата му ръка беше ниско и Чарли нанесе светкавичен ужасно силен удар право в слепоочието му.