Чарли почувства нечия ръка на гърба си и вдигна поглед. Ръката принадлежеше на висок мъж с лъскаво сако. Беше Куин. Той бутна стола си назад, за да се изправи, но Куин пожела да остане на мястото си.
— Добра работа, момче — заговори. — Неочаквано добра. Поддържаше залозите високи. Това ми хареса. Искам да те наема. Дай време на окото си да заздравее и после ще те включа. Става ли?
— Да, господине. Благодаря, господин Куин.
— Условията ми са добри — продължи Куин, а острият му поглед се стрелкаше из помещението, докато говореше. — Установена сума плюс дял от печалбата за вечерта. Чуй ме, Чарли. Ти си добър и ще се намерят и други, които да те искат, но аз държа да те имам изключително за себе си и ще направя така, че да си струва за теб. — Извади сноп банкноти от джоба си, отдели пет лири и ги подаде на Чарли. Чарли понечи да му благодари, но той само вдигна ръце. — Ако не си прекалено изтощен, услугите на нашата прекрасна Луси са за сметка на заведението. Ще ти приготви прекрасна гореща вана, нали, мила? И ако си добър с нея, ще предложи и още нещо, предполагам.
Преди пламналият Чарли да успее да каже и дума, Куин вече се беше отдалечил и се придвижваше сред тълпата. Забеляза, че едно от момичетата му е само.
— Намери си мъж и се качи горе — чу го Чарли да ѝ кресва. — Къде си мислиш, че си? На църковна вечеринка ли?
Луси сложи ръка на рамото на Чарли и го придърпа към себе си. Сърцето му блъскаше бясно.
— Явно наистина те иска, Чарли. Не виждам често как Дени Куин се разделя доброволно с пет лири.
Чарли не можеше да повярва на късмета си. Беше желал единствено Куин да го наеме. А се оказа с пет лири и два шилинга в джоба и с обещание за още. И с Луси. Имаше Луси. Щяха да се качат горе и той можеше да свали корсета ѝ и да я гледа. Можеше да я целува. Можеше да махне фустата ѝ и да легне до нея… И дори повече.
Беше нервен. Въпреки цялото му перчене пред момчетата на Монтагю Стрийт за уличниците от по четири пени, които беше имал, никога не беше правил повече от това да целува приятелката на сестра му Бриджит и да опипва малките ѝ гърди. Допи бирата си. Това правеше общо три. Още четири и може би щеше да е готов за такова нещо.
— Хайде — прошепна Луси и го хвана за ръката. Поведе го нагоре, а после по тесен коридор с врати от двете страни. Спря пред една врата, придърпа го към себе си и го целуна, прекара ръце през косата му, плъзна ги по гърба му и ги спусна до задните му части, притисна го към себе си.
— Сега или по-късно искаш ваната си? — прошепна тя и прехвърли ръцете си отпред.
— Каква вана? — произнесе дрезгаво той, като мислеше за Дени Куин, за банкнотата от пет лири в джоба си и за всичко друго, за да отклони мисълта си от онова, което му правеше тя с ръце. Защото в противен случай нямаше да успее да стигне до леглото ѝ. За негово облекчение тя спря, за да намери ключа в корсета си. Кикотейки се, отключи вратата и го дръпна вътре. И в мекото легло на Луси, в меките обятия на покритото ѝ с лунички тяло Чарли намери нещо ново, което го поглъщаше напълно.
Глава 14
Докато закусваше печена филия и чай, Фиона се усмихваше щастливо и препрочиташе писмото на Джо за пети път.
Скъпа Фиона,
Изпращам ти два шилинга. Ела в Ковънт Гардън в неделя сутринта. Вземи дилижанс номер четири от Комършъл Стрийт, откъдето го взехме в деня, когато те доведох тук. Слез на Ръсел Стрийт и аз ще чакам там. Ще имам само половин ден, с Томи трябва да тръгнем за Джърси в един часа, но ако си тук до девет, ще имаме поне сутринта. Съжалявам заради онзи ден и за празненството по случай Гай Фокс. Знам, че моментът е тежък за теб. Липсваш ми и се надявам всичко да е наред.
С обич, Джо
Писмото пристигна вчера следобед. По-скоро представляваше малък пакет — кутийка, увита в кафява хартия и завързана с канап, която съдържаше писмото и двата шилинга, всеки от които увит поотделно, за да не тракат и да не изкушат пощальона.
Фиона беше на седмото небе. В продължение на шест дни след онази ужасна разправия тя нито го беше виждала, нито беше получила известие от него и си представяше възможно най-лошото. Вече не я обичаше. Вече не желаеше магазина им. Захванал се е с Мили. Мисли в този дух я тормозеха по цял ден и я държаха будна нощем, когато се взираше в тавана самотна, нещастна и с разбито сърце. Може би го беше отблъснала от себе си завинаги. Защо беше спорила с него, след като имаха толкова малко време заедно? Всичко беше по нейна вина; той просто ѝ беше разказал за работата си. А тя се остави отново да я води ревността. Копнееше да оправи нещата, но не можеше да отиде при него. Дори не можеше да му напише, никога нямаше достатъчно пари за хартия. Но ето, че той ѝ беше писал и тя се чувстваше обнадеждена и развълнувана. Щеше да го види. Щяха да поговорят и всичко щеше да е наред. Имаше нужда от него, изпитваше толкова силна потребност от сигурността и закрилата на неговата обич.