Когато пристигна пред кръчмата, почука на вратата и само след секунди плещест червендалест мъж с големи рошави мустаци я подканяше да влезе.
— Бързо дойде — отбеляза Ралф Джаксън. — Пратих момчето за теб преди минути.
— Да, господине — отвърна усмихнато Фиона в старанието си да направи добро впечатление. — Не исках да ви карам да чакате.
Истината беше, че не желаеше Джо да я чака, но ако господин Джаксън не го знаеше, нямаше как да навреди.
— Добре, харесвам такива служители. Значи мислиш, че си подходяща за работата, така ли? — попита. — Не е много лесна. Нито пък приятна. Алкохолът не се отмива лесно.
— О, да, господин Джаксън. Ще се справя. Ще изпълнявам задълженията си при вас първокласно.
Ще търкам прозорците, докато не залъщят и ще чистя пода, докато не заблести, помисли си. Ще мия чашите и ще полирам бара. Също така ще целувам косматия ти задник. Само ми дай проклетата работа!
— Три вечери в седмицата, а още събота следобед и неделя сутрин. Плащам по два и половина пенса на час, плюс храна и чаша от каквото избереш за пиене, след като приключиш.
— Да, господине.
Господин Джаксън задъвка устната си и я огледа от глава до пети, сякаш оценяваше добитък, а после кимна.
— Добре тогава. Четката и кофата са зад вратата. И барът има нужда от полиране, но първо трябва да раздигнеш мръсните чаши.
Фиона примигна.
— Имате предвид веднага?
— Да, разбира се, че веднага. Проблем ли има? Казах, че часовете включват и неделя сутрин, а днес е неделя.
Нямаше да може да види Джо. Той я очакваше. Беше ѝ пратил нари за дилижанса. Щяха да говорят, да се държат за ръце и да оправят нещата помежду си. Представи си го как стои на спирката и търси лицето ѝ, докато дилижанс след дилижанс спират, за да разтоварят пътниците си. Нямаше да я открие. Щеше да се откаже и да се прибере у дома.
— Просто… Аз се канех… Не очаквах, че ще се наложи да започна незабавно — отговори Фиона.
— Виж, момиче, току-що изгубих чистачката си — заяви нетърпеливо господин Джаксън. — Очакваше дете и го изтърси преждевременно. Искам кръчмата си чиста. Ако ти не искаш работата, ще я дам на следващата, която я пожелае.
— О, не, искам работата — заговори припряно тя и си наложи да се усмихне. — Благодарна съм, че си спомнихте за мен. Веднага се захващам със задълженията си.
Когато Фиона излезе от полезрението му, фалшивата ѝ усмивка угасна. От очите ѝ бликнаха горчиви сълзи и се стекоха по бузите ѝ; не можеше да ги спре. Така отчаяно жадуваше да види Джо и да се сдобри с него. Сега отново всичко ѝ се струваше безнадеждно. Защо новата работа трябваше да се появи точно днес? На същия ден! Нямаше как да му съобщи за случилото се. Той щеше да стои там и да я чака, а тя нямаше да се появи.
Но нямаше друг избор. Беше ѝ отнело седмици да открие допълнителна работа. Ако я откажеше, щеше да мине цяла вечност, преди да изникне нещо ново, а тя не разполагаше с такова време. Нуждаеше се от Джо, но семейството ѝ се нуждаеше от пари. Щеше да се наложи да му напише и да му обясни какво се е случило. Би могла да използва изпратените от него пари за писмо. Също така щеше да му каже, че съжалява заради онзи ден. И че го обича и иска да го види веднага щом му е възможно. Дано да проявеше разбиране.
Напълни ведрото с вода и сапун, благодарна, че е сама в кръчмата, защото господин Джаксън имаше неща за вършене в офиса си. Нави ръкави, върза полата си на възел и коленичи. Натопи четката във водата и започна да търка, сълзите ѝ се смесваха със сапунената вода върху мръсния, пропит с бира под.
Глава 15
— Чаша пунш, господине?
— Не. Не, благодаря — бързо отвърна Джо. И без друго вече се чувстваше замаян. — Лимонада, моля.
— Много добре, господине — отвърна сервитьорът и се завъртя на пети, за да му я донесе.
Джо беше приключил с пунша. Не беше привикнал на силен алкохол и двете чаши, които беше изпил дотук, го хванаха. Искаше да запази разсъдъка си ясен. Томи го беше придружавал през цялата вечер, като го представяше на разни високопоставени люде. Запозна се със снабдителите във „Фортнъмс” и „Хародс”, с множество главни готвачи и управители на големи хотели и ресторанти, както и с безброй съпруги, синове и дъщери. Беше нужна много концентрация, за да не обърка имената им.