— Ето те и теб, Бристоу! Търсих те навсякъде!
Беше Томи. Опря ръце на парапета и се усмихна.
— Великолепно парти, макар да го казвам аз — отбеляза, докато наблюдаваше гостите си. Един сервитьор забърза към него и го попита какво да му предложи. — Скоч. Двоен. Същото за младия ми приятел.
Ох! — помисли си Джо. Вече беше полупиян. Щеше да се наложи да излее малко, когато Томи не гледаше, или в противен случай нямаше да може да се държи на крака. Сервитьорът се върна след секунди и му подаде чаша. Той отпи и се намръщи. Питието беше силно.
— Имам новини — обяви Питърсън и облиза уискито от устните си. — Преди да напусна офиса си тази вечер, получих запитване от Бъкингамския дворец. Можеш ли да повярваш, Джо? Дори не смея да се надявам — заяви и махна с ръка, сякаш беше без значение, но не можеше да прикрие блясъка в очите си. — Ако харесат стоката ни, стига да получим одобрението им, на емблемата на Питърсън ще стои кралски вензел. И в най-разюзданите си мечти не съм го допускал. Няма ли това да е нещо голямо?
— Бих казал, че ще бъде — отговори Джо, развълнуван също колкото шефа си от подобна възможност — правото да поставят кралския вензел и да обявяват пред обществеността, че „кралицата пазарува тук”. Вече си представяше различни методи, чрез които ще агитира двореца да купува. — Можем да им изпратим подредени в кошници образци от стоката ни с хубавия фургон, онзи, който току-що беше боядисан. Може да накараме Били Невинс да го управлява, облечен в униформа. Той е свестен човек, чист и спретнат. Имам предвид преди още да са помолили. Да им откараме стоката, та да не им се налага те да идват при нас.
— Хубава идея… — съгласи се Питърсън и даде знак на сервитьора. Беше изпил питието си и беше готов за ново. Погледна към Джо, който беше стигнал едва до половината. — Готов ли си?
Джо изгълта голяма част от уискито си наведнъж и отвърна, че е готов.
— Трябва да им предложим смешна цена. Да я орежем наполовина… — продължи, а сервитьорът му подаде нова чаша. — Няма значение, ако сме без печалба. Или дори ако изгубим пари. Разрастването на бизнеса, което ще си осигурим с кралския вензел, ще е повече от отплата за загубите от двореца… — Той забеляза Питърсън да се намръщва и се почуди дали не е отишъл твърде далече. Все пак ставаше дума за печалбите на Питърсън, които той предлагаше да орежат. — Стига да сте съгласен, господине.
— Разбира се, че съм съгласен — отвърна Томи. — Просто се чудя защо на никой от старшите ми служители не му е хрумнала такава идея. Предполагам, че е нужен по-млад ум, който да предложи да изгубим пари с цел да спечелим. Да обсъдим идеите ти отново утре сутринта. Основната причината, поради която те търсех, беше да ти дам това. — Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади плик и му го подаде. И да съм първият, поздравил главния си снабдител.
Джо беше смаян. Надяваше се на повишението, мислеше, че може и да е сред кандидатите за него, но никога не беше допускал, че наистина ще получи поста. И ето, че се случи. Той беше главен снабдител на Питърсън. На лицето му цъфна усмивка.
— Благодаря, господин Питърсън. Аз… не знам какво да кажа.
— Няма нужда да казваш нищо, момче. Заслужи си го. — Той вдигна чаша. — За бъдещето ти с Питърсън. Ти си умен млад мъж. Винаги мислиш за доброто на бизнеса и аз го оценявам.
Джо чукна чашата си в тази на Томи и после отпи. Обзет от сантименталност, Томи го прегърна през рамо и започна да разказва как е положил основите на бизнеса си. Джо се усмихваше и кимаше, като даваше вид, че се интересува от историята, но всъщност почти не слушаше.
Просто не можеше да повярва на добрия си късмет. Някога дори не бе успял да убеди баща си да наеме друга количка и да раздели плодовете от зеленчуците. Сега беше главен снабдител за един от най-големите търговци на плодове и зеленчуци в Лондон. Притежаваше таланта и желанието да се справи. Беше го доказал. Беше шефът. Е, не точно шефът, каза си. Да не преувеличаваме… Но все пак шеф. А беше едва на деветнайсет. Също така беше получил повишение на заплатата и в задния си джоб имаше доста добра премия. Отново отпи от уискито; вече му вървеше много по-гладко.
Чувстваше се на върха на щастието. Всичко беше прекрасно. Празненството, храната, уискито. Просто прекрасно.