— О, татко, нали не отегчаваш горкия Джо с онези стари истории?
Мили се беше присъединила към тях. Питърсън прегърна дъщеря си с другата си ръка.
— Разбира се, че не — отвърна и се олюля леко. — Джо обича да слуша за бизнеса. — Произнесе думата като „бишнеш”. — Нали, момче?
— Така е, господине — отговори прилежно Джо. Той произнесе „гошподине”.
Мили премести поглед от баща си към Джо и се засмя. Той се почуди дали изглеждат пияни. Във всеки случай се чувстваше замаян.
— Е, аз пък не обичам — отсече тя и вирна глава. — Прекалено много се говори за бизнес. Да говорим за огньове. И за кукли с образа на Гай. Като онази, която верните ти служители разхождат из двора, татко. Онази, която изглежда досущ като теб.
Тя отново се смееше. Глупавичката Мили, помисли си Джо. Винаги се смееше. Винаги сияеше. С големи заоблени гърди, които заплашваха да пръснат роклята ѝ. Красиво смеещо се момиче.
— Трябва да я видим тази работа — престори се на обиден Томи. Остави уискито си настрана и нагласи вратовръзката си. — Ще им дам да се разберат. А ти, млади човече… — добави той, сочейки към Джо — Тази вечер повече няма да говориш за плодове и зеленчуци. Мили е права. Младите хора трябва да се веселят по забавите, а не да говорят за работа. — Той размаха ръце и ги подгони от терасата обратно в къщата. — Мили, разведи Джо наоколо. Сервирай му нещо за ядене. Дай му питие.
— Да, татко — отговори тя. Когато той заслиза от терасата към двора, обърна се към Джо и подхвърли: — Надявам се, че няма да се препъне и да си счупи врата. Пиян е като мотика. — Тя промуши ръка през неговата и го поведе навън от дневната. — Хайде, ще ти покажа къщата.
Джо се остави да бъде воден. Това беше най-лесният курс на поведение. Томи не беше единственият пиян като мотика. Трябваше да се стегне. Надяваше се Мили да не е забелязала колко е зле. Не му се искаше да сподели с баща си, че служителят му се е натряскал до несвяст.
Хората ги гледаха и се усмихваха, докато те преминаваха от помещение в помещение. Явно знаеха, че той е новият главен снабдител, помисли си Джо зашеметен. Жените шепнеха и кимаха одобрително. Хари помаха от един ъгъл. Всички бяха толкова мили. Къщата беше хубава. Мили беше хубава. Той заби върха на обувката си в килима и едва не падна, което я разсмя отново. Защо не успяваше да накара краката си да действат както трябва? Появи се нова чаша уиски и тя я постави в ръката му. Той отпи от любезност.
Показа му салона, който планирала да декорира „ала жапонез”, каквото и да означаваше това. Показа му и кабинета на баща си с голямо махагоново бюро, дебели килими и тежки завеси, а после надникнаха в кухнята, която беше огромна и гъмжеше от готвачи и сервитьори. След това го поведе нагоре по стълбите. По средата на пътя той осъзна, че е в беда. Главата му започна да се върти.
Мили забеляза неговия дискомфорт. За негово облекчение не се ядоса.
— Горкичкият — каза. — Не се тревожи. Ще ти намерим местенце, където да отдъхнеш, докато уискито те пусне.
Отминаваха врата след врата, но тя не му показваше повече стаи, водеше го към една в края на коридора. Той се почувства много зле. Олюляваше се напред-назад като току-що слязъл на сушата моряк. Мили отвори вратата на последната стая и го накара да влезе. Вътре имаше меко и приканващо легло и той седна на него, като очакваше да го остави насаме. Вместо това тя седна до него и започна да съблича сакото му. Той запротестира и я заубеждава, че ще се оправи, но просто трябва да поседи малко, а тя му шътна и го заубеждава, че така щяло да му е много по-удобно. Съблече сакото му, разхлаби вратовръзката, а после го бутна да легне на леглото и му поръча да лежи мирно и да затвори очи с този неин мил и нежен глас.
Той изпълни, каквото му беше казано. Дишаше дълбоко и се молеше мозъкът му да спре да изпълнява салтомортале. Малко по малко усещането, че всичко се върти, изчезна. Продължаваше да се чувства много пиян, почти извън собственото си тяло, но вече поне не беше толкова замаян. Смътно осъзнаваше, че Мили се движи из стаята; чуваше как шумолят полите ѝ. Отвори очи. Беше тъмно. Явно беше угасила лампата. Съсредоточи се върху купчината възглавници вляво от себе си. Бяха украсени с дантели и бродерии. Миришеха на люляк. Мили винаги ухаеше на люляк. Отново затвори очи. Това явно беше нейната спалня, каза си смутено. Не беше редно да е тук. Но беше така лесно да лежи и толкова трудно да се изправи.
— Мили?
— Какво има?
— По-добре да се връщам долу. На баща ти няма да му хареса това.