— Откъде ще научи? — попита тя, а гласът ѝ звучеше от по-близо. — Аз няма да му кажа.
Тя седна на леглото до него. Ароматът на люляк се засили. Джо почувства как нещо се отърка в устните му. Отвори рязко очи. Мили го беше целунала. Повдигна глава и му се усмихна, а той осъзна, че вече не беше облечена в роклята си. Носеше единствено камизола и фуста. Докато се взираше в нея, тя започна да разкопчава камизолата, излагайки на показ повече и повече от тялото си. Той не можеше да откъсне очи от нея. Гърдите ѝ бяха красиви и сочни с малки розови зърна, които се втвърдиха, изложени на хладния въздух в стаята. Той изстена поради внезапното напрежение в слабините. Тя свали камизолата от раменете си, хвана ръката му и я притисна към себе си. Наведе се към него и отново го целуна, като плъзна език по устните му.
Не го прави, заповяда сам на себе си. Недей. Отблъсна я и се помъчи да се изправи на омекналите си крака. Тя му се усмихна, а очите и заблестяха като на котка, освободила мишка, която се е канела да убие само за да я види още веднъж как се опитва да избяга.
— Твоя съм, Джо — прошепна. — Желая те. А знам, че и ти ме желаеш. Виждам го. Видях го в очите ти още от самото начало. Можеш да ме имаш. Можеш да имаш каквото поискаш…
Трябваше да се махне от тук. Незабавно. На мига. Но я желаеше. Толкова много искаше да прави секс с нея, че едва успяваше да си поеме въздух. Беше по-лесно да се предаде, нали така? Тук на „Изи Стрийт” беше много по-лесно. Всичко друго беше трудно. Тук, в дома на Питърсън, където прислугата ти сервираше храна и много уиски, беше лесно. Беше лесно в голямото легло на Мили с нейните сладки устни и прекрасните ѝ големи гърди. Всичко беше наред. Можеше да я има. Можеше да има всичко. Нали тя беше казала така?
Мили се изправи, разкопча фустата си и я остави да падне на пода. Сега беше напълно гола. В тъмнината успяваше да зърне извивката на тънката ѝ талия, бедрата ѝ, снопчето руси косми между тях. Тя се притисна към него и отново го целуна. Промъкна ръката си между телата им и разкопча панталоните му. Ръцете му потърсиха гърдите ѝ. Трябваше да я има. Веднага. Положи я да легне, разтвори краката ѝ и я облада грубо. И в следващия миг вече беше в нея, потънал сякаш в меко кадифе. Тя беше негова. Работата на главен снабдител беше негова. Фирмата беше негова. Всичко беше негово. Стигна до кулминацията, като в това време хапеше рамото ѝ.
Когато се свърши, остана да лежи неподвижно, като дишаше тежко. Уискито отново му играеше номера? Къде се намираше? Не беше съвсем сигурен. О, да, беше с Фиона, разбира се. В голямата им къща. В голямото им легло. Имаха своя магазин, всъщност множество магазини. Бяха богати и всичко беше прекрасно. Почувства се спокоен и доволен с лице, заровено в меката шия на Фиона.
Но нещо не беше наред. Чувстваше се така замаян и зле. И отново тази миризма — нещо задушливо. Люляк. Надигна глава и погледна с примижали очи към жената до себе си. Това не е Фиона, чу крясък в главата си. Боже мой, какво съм направил? Изтъркаля се надалече от нея и заотстъпва от леглото. Докато с една ръка държеше панталоните си, с другата отключи вратата и побягна от стаята.
Мили разтърка следата от ухапване на рамото си. Между краката ѝ имаше влага от онова, която бяха вършили, чувстваше я. Добре че по рано беше завила покривката на леглото си със стар чаршаф. Подви колене и опря стъпала в леглото, после повдигна ханша си, както беше прочела в книгата, взета назаем от омъжената си приятелка Сара. Затвори очи, като все още чувстваше вкуса му върху езика си и се усмихна.
Глава 16
— Не искаш ли малко, Фий? Много са вкусни — попита Чарли и поднесе пълната с пържени картофи хартиена фуния към сестра си. — Хайде, вземи си…
— Не, благодаря.
Не му беше казала нищо, но личеше по лицето ѝ, че има проблем. Нещо я караше да се чувства тъжна. Беше се надявал, че неделната разходка до реката ще повдигне духа ѝ, но нещата, които обикновено я караха да се усмихва — носените от вятъра песни и досаждащите за парче картоф чайки — явно нямаха ефект. Дори изглеждаше по-унила, отколкото като напуснаха Адамс Корт.
Проследи погледа ѝ над разпенилите се вълни. Два шлепа прекосяваха реката. Два кораба насред помията, помисли си той. И животът му да зависеше от това, не би могъл да разбере какво намираше в тази глупава река. Дояде пържените си картофи и се озърна да види къде е отишъл Шийми. Преследваше чайки около Оливърс Уорф.
— Хей! Не приближавай прекалено до водата — викна.
Шийми не му обърна никакво внимание. Преследваше птиците между вълните, мокреше обувките си и се смееше. Чарли изруга. Не можеше да накара дори едно четиригодишно хлапе да го послуша.