Не беше лесно да си мъжът в семейството. По цял ден работеше в пивоварната, биеше се като тигър в „Тадж Махал” и пак не изкарваше достатъчно пари да плати всички сметки. И макар да имаше нужда от всяко пени, работата му го държеше извън къщата прекалено дълго. Този следобед, докато се хранеха, беше първият път, когато разговаря с майка си от дни. Погледна я в лицето, наистина я погледна, докато тя му сипваше чай и се шокира, когато забеляза колко е бледа. После погледна и към сестра си, която сякаш не спираше да се бори със сълзите. Брат му беше намусен и хленчещ, защото постоянно стоеше затворен. Дори бебето беше неспокойно.
Как ли се беше справял баща му, почуди се. Как успяваше да поддържа всички нахранени и облечени? Как им създаваше усещането, че са закриляни и задоволени? При това само с докерските надници. Обеща на баща си, че ще се грижи за тях, и полагаше всички възможни усилия, но без значение колко се стараеше, не се справяше. Ако само успееше да сложи настрана няколко лири. Тогава би могъл да премести семейството си далече от Адамс Корт в някоя прилична стая или дори на цял етаж от някоя по-хубава къща. Онзи ден Дени Куин му предложи възможност да изкара някоя допълнителна пара. Обясни, че някакъв мъж му дължал сериозна сума. Искаше Чарли и Сид Малоун да ги приберат от него. Чарли му отказа. Не гореше от желание да чука на вратата на непознат посред нощ и да го млати заради неплатен дълг от хазарт. Но това се случи, преди майка му да стане толкова бледа. И преди бебето да се разболее. Сега се чудеше дали не е бил глупак да каже не.
Фиона въздъхна и отклони мислите му от Куин. Докато я наблюдаваше, той реши да изпробва друга тактика. Може би ако успееше да я накара да говори за нещо — каквото и да било, — в крайна сметка щеше да разбере какво я тревожи.
— Как върви в „Бика”? — попита.
— Добре.
— Тежка ли е работата?
— Да.
Последва дълго мълчание. Той пробва отново.
— Вчера видях чичо Роди.
— Така ли?
— Говорихме за убийствата. Твърди, че последното — жена на име Кели на Дорсет Стрийт — било най-лошото досега. Каза, че това, което било останало от нея, не приличало на жена.
— Наистина ли?
— Да. И изобщо не са на път да го хванат.
— Хм.
Дотук с тази идея. Е, нямаше какво друго да се прави. Щеше да се наложи да подходи директно. Да изтърпи цялото дрънкане и емоции като някое момиче. Ужасяваше се.
— Добре, Фиона… Какво има?
Тя не го погледна.
— Нищо — отговори.
— Има нещо. Ти не си същата. Би споделила с татко, ако беше тук, така че по-добре ми кажи. Аз съм мъжът в къщата, нали помниш? Той ми възложи това задължение.
Фиона се засмя, а това никак не му допадна. А после, дори по-лошо, разплака се. Объркан, той ѝ подаде носната си кърпа и я прегърна нескопосано с надеждата, че никой от приятелите му не беше наоколо, за да го види.
— Между нас е свършено… Между мен и Джо — изплака тя.
— Той развали ли годежа?
— Не, но съм сигурна, че ще го стори.
Разказа му за писмото на Джо.
— Минаха векове, откакто го прати — обясни му. — Искам да го видя, но всеки път щом заделя две пени, нещо се случва или някой е гладен и те изчезват. Знам, че вече не го е грижа за мен… Иначе щеше да дойде да ме види.
Тя притисна кърпата към лицето си, защото сълзите ѝ бликнаха отново.
— О, Фиона, това ли било? — отговори той облекчено. Беше се притеснил, че е загазила. — Джо те обича. Винаги е било така. Просто иди да го видиш и нещата между вас ще се оправят.
— Чарли, нямам пари. Чу ли изобщо нещо от онова, което ти казах?
— Аз ще ти дам парите. Имам малко допълнителна работа… Начин да изкарам малко пари отгоре. Не мога да ти кажа какво е, но…
— О, знам за това.
Той я погледна изненадано.
— Какво знаеш?
Тя докосна белега под окото му.
— Знам как се е появил тук.
— От ръба на казана за бира, който вдигах, е. Хлъзна се и ме удари в лицето.
Фиона се подсмихна. Разтвори яката му и се втренчи в любовното петно на шията му.
— И това ли е от казана за бира?
Той я шляпна по ръката и се навъси.
— Добре, бия се. Само не казвай на мама. Имам мач следващата събота. Ако спечеля, ще получиш пари за билет до Ковънт Гардън.
— О, Чарли… Наистина ли?
— Да.
Тя го прегърна силно.
— Благодаря ти… О, благодаря ти.
— Достатъчно, Фий — каза той и се освободи от прегръдката ѝ.
Тя издуха носа си в кърпата му и му я подаде обратно.