Фиона поклати глава.
— Какво става тогава?
— О, Чарли — изплака тя и се свлече в ръцете на брат си. — Изгубих моя Джо.
Глава 18
Джо стоеше пред олтара и изглеждаше прекрасно в тъмносивия си костюм. Беше обърнат с лице към входа на църквата в очакване на булката. Хари Итън стоеше редом с него.
— Добре ли си, приятелю! — прошепна Хари, докато оглеждаше зеленикавия тен на лицето му.
Той кимна, но беше далече от добре. Чувстваше се напълно вцепенен, като че попаднал в кошмар, от който не може да избяга, и е неспособен да извика. Беше хванат в капан абсолютно и безвъзвратно. Баща му не го беше възпитал да се измъква от задълженията си. Той не беше малък и трябваше да ги посрещне. Направи една фатално глупава грешка и сега щеше да прекара остатъка от живота си да плаща за нея. Остатъкът от живота му заради еднократен секс. Каква непосилно висока цена. А Хари мислеше, че неговите уличници са скъпи. У него се надигна истеричен смях и му се наложи да хапе вътрешната страна на бузата си, за да се сдържи.
— Няма да припадаш, нали? — попита го загрижено Хари.
Той поклати глава.
— Не се тревожи. Това не е смъртна присъда. Винаги можеш да кръшкаш.
Джо се усмихна унило. Хари мислеше, че той споделя собствения му ужас от моногамията. О, Хари, помисли си, ако само беше толкова просто. Знаеше, че с новото си положение и с парите, които Томи им беше осигурил, той можеше да има много жени. Това нямаше значение. Не можеше да има единствената жена, която желаеше.
Очите му се плъзнаха по редиците лица пред него. Зърна родителите си, брат си Джими, сестрите си Елън и Кати. Всички носеха новите дрехи, които той им купи. Баща му стискаше здраво устни; майка му ту започваше, ту спираше да плаче, както правеше, откакто ѝ съобщи новината. Забеляза хора, които познаваше покрай работата си, важни клиенти на Томи, приятели и роднини на Мили. По стандартите на Томи гостите бяха малко на брой, само около стотина души. Но всичко беше организирано набързо и нямаше време за нещо по-голямо.
В началото, когато научи за положението на дъщеря си, Томи се ядоса, но се успокои, щом разбра, че Джо възнамерява да се ожени за нея. По-късно Мили заяви, че това било само представление. Много се вълнувал, че Джо ще му стане зет, но държал да се представи като възмутен баща от приличие.
Нейната бременност се превърна в обществена тайна. Мъжете се ръчкаха с лакти и се шегуваха как този дявол Бристоу не можел да се сдържи. Жените се подсмихваха и самодоволно споменаваха за раждане, по-ранно от очакваното. Никой не беше особено скандализиран, радваха се за добре изглеждащата двойка и им допадаше, че дъщерята на Томи и протежето му ще се женят. Скоро щеше да се появи трето поколение, в чиято кръв беше търговията. Прекрасно съчетание по думите на хората.
До съзнанието на Джо достигна музика на орган. Гостите се изправиха и погледнаха към входа. Той проследи погледите им. Появи се момичето, разпръсващо цветята, следвано от самата Мили, придружавана от баща си. В очите му не се четеше радост, докато я наблюдаваше, а единствено страх. Все едно гледаше как към него доближава екзекуторът му. Тя носеше рокля от тафта в цвят на слонова кост с бухнали ръкави, дълъг шлейф и богат воал, а в ръце държеше огромен букет от бели лилии. Приличаше му на призрак, пременена в този цвят от глава до пети. Като призрака в онази коледна история от Чарлс Дикенс, коледния призрак на бъдещето, на целия живот, който му предстоеше.
Почти не беше на себе си по време на церемонията. Произнесоха клетвите, размениха си пръстени, целуна младата си съпруга по бузата и я поведе по пътеката, за да приветстват гостите си като господин и госпожа Джоузеф Бристоу. Той успяваше от време на време да залепи на лицето си по някоя фалшива усмивка. Беше толкова нереално, продължаваше да има усещането, че се движи в кошмар. Със сигурност щеше да се събуди всеки миг, потънал в пот, с оплетени около него чаршафи, безкрайно облекчен, че всичко е свършило.
Но не стана така. Двамата с Мили отпътуваха с кабриолет към „Клариджис”, където щеше да се състои тържеството им. Той се измъчваше с танц след танц с нея, пиеше при вдигането на тостове, изяде си вечерята, целуваше я формално, усмихваше се на хора, които не познаваше. Успя да се измъкне за няколко минути, за да пийне с Хари на терасата. Хари му съобщи, че заминава след седмица. Постара се да се радва за приятеля си, но не му се искаше той да отпътува, щеше да му липсва. А също така му завиждаше.