Най-накрая беше време да си тръгват. Придружавани от неприлични шегички и всеобщ смях, Джо и Мили се запътиха към разкошния апартамент, който Томи беше наел. Щяха да прекарат нощта в него, преди да потеглят за Париж на следващата сутрин на двумесечно сватбено пътешествие. Мили настояваше да отсъстват три месеца, но Томи отвърна, че Джо ще му е нужен за работата и Джо бързо се съгласи. Нямаше представа как щеше да издържи два месеца с Мили; два часа му се струваха непоносими.
Озовали се в апартамента, тя започна да се преоблича. Джо изхлузи сакото си, разхлаби вратовръзката и си сипа чаша уиски. Пристъпи през френските прозорци и излезе на балкон с изглед към силуета на Лондон. Загледа се на изток. Където беше тя.
Мили се присъедини към него, изкипрена в леко неглиже.
— Ела в леглото — прошепна тя и го обгърна с ръце.
Той се напрегна.
— Тук съм добре.
— Нещо не е наред ли? — попита тя, като очите ѝ търсеха неговите.
— Не. Уморен съм. Денят беше дълъг.
— Аз бих могла да те разбудя — заяви тя и се притисна към него.
Джо затвори очи да не би да забележи неохотата му в тях.
— Нужен ми е малко въздух, Мили. Защо не се прибереш и не си легнеш? Сигурно си уморена. Аз идвам след малко.
— Да.
Първата нощ от един цял живот, изтъкан от лъжи. Боже, как щеше да се справи с това? Какво щеше да каже, когато извинението, че му е нужен въздух, се изхабеше? Че не може да я понася пред погледа си ли? Че му се повдига от гласа ѝ, усмивката и всичко у нея? Че не я обича и никога няма да я заобича? Погледна в чашата си с уиски, но вътре нямаше отговори. Напомни си, че вината да е бременна е негова. Скоро щеше да бъде майка на детето му; не биваше да проявява жестокост към нея. Ако само можеше да върне нещата; ако можеше пак да бъде онази нощ и той да напусне спалнята ѝ, преди да се е случило каквото и да било.
Това трябваше да е първата му брачна нощ с Фиона. Душата му ридаеше за нея. Сватбата, фактът, че сега Мили му беше жена, не променяха нищо. В сърцето му Фиона все още му принадлежеше и той принадлежеше на нея, макар вече никога да не можеше да види така обичаното от него лице. Нито да зърне как проблясват очите ѝ, да чуе развълнувания ѝ глас, да я докосне, да се любят. Какво ли щеше да стане с нея? Знаеше отговора. С времето щеше да го превъзмогне и да си намери друг мъж. А после той, който и да беше, щеше да е онзи, който да зърва усмивката ѝ, да споделя дните ѝ, да протяга ръка към нея в мрака на нощта. Тази мисъл го накара да се почувства физически зле.
Трябваше да се махне от тук, от тази стая, да бъде далече от Мили. Хотелът имаше бар. Щеше да се напие до несвяст тази вечер и във всяка от проклетия им меден месец. И без друго скоро тя щеше да е прекалено наедряла, че да го желае. А след раждането на бебето щеше да си намери някакво ново извинение. Щеше да пътува от името на Томи, да работи по двайсет и четири часа. Знаеше, че не би могъл да понесе да я докосне отново. Влезе в дневната и затвори вратите на балкона. Заозърта се за сакото, нагласи вратовръзката си и прибра ключовете в джоба си.
— Джо? — чу я да го вика сънливо от спалнята.
Единственият отговор, който получи, беше хлопването на вратата.
Дишането на Айлийн беше затруднено и шумно. Кейт се вслушваше внимателно в очакване на задъхване, което би сигнализирало пристъп на кашлица, но такова нямаше. Може би горкото малко създание все пак щеше да спи тази нощ, помисли си с надежда. Вече беше десет часа; ако Айлийн останеше спокойна за още половин час, и тя щеше да си легне. Седнала в люлеещия се стол, тя отпиваше от чая си, като не откъсваше очи от бебето. Последните няколко месеца никак не бяха леки за нея. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове, а по места, където преди не ги беше имало, сега се бяха появили бръчки. Съсипваше се от тревога в продължение на седмици заради здравето на Айлийн, а сега тя вече не беше единствената ѝ грижа. Вдигна поглед към леглото. Фиона отново беше плакала, докато не заспа от изтощение. Мина цяла седмица, откакто Чарли я донесе у дома от реката и тя не се подобряваше. Температурата ѝ оставаше висока въпреки всичките усилия да я свалят. Цветът ѝ беше лош. Отказваше да се храни. Кейт беше успяла да я накара да погълне единствено малко бульон.