Температурата притесняваше Кейт, но онова, което я притесняваше повече, беше емоционалното състояние на Фиона. Тя не се бореше срещу болестта; не полагаше никакви усилия. Веселото ѝ и жизнерадостно момиче си беше отишло и на нейно място се беше настанила непозната с поглед на мъртвец. Късаше ѝ се сърцето да я гледа така. Винаги се беше тревожила заради бойния ѝ дух и тази твърда решимост да открие магазин. Сега копнееше да чуе дъщеря си да говори за магазина или за каквото и да било с поне мъничко от стария ентусиазъм.
Кейт се беше грижила за децата си по време на много болести, но никога не беше виждала нещо подобно на страданието на Фиона. Нямаше реална причина за треската ѝ; не кашляше и с гърдите ѝ нямаше нищо нередно. Нямаше стомашни болки и не повръщаше. Обувките и чорапите ѝ бяха чисто мокри, когато Чарли я донесе у дома, но на Кейт не ѝ се струваше, че високата температура е породена от настинка. Никой лекар не би се съгласил с нея, но тя вярваше, че причината беше в разбитото ѝ сърце.
Когато научи за случилото се, прииска ѝ се да прекърши врата на Джо Бристоу. В крайна сметка гневът ѝ отстъпи място на печал. Главно за дъщеря ѝ, но също и за Джо. Роуз Бристоу дойде да ги посети. Донесе близо двайсет лири от сина ѝ. Пари, които щяха да финансират мечтата на Фиона. Вместо това сега щяха да отидат за сметките на лекаря, лекарства, храна и нова квартира. Дъщеря ѝ настояваше да ги използват. Кейт спори с нея, предложи да изчака, но тя беше непреклонна.
Роуз избухна в сълзи при вида на момичето. Тя не желаеше синът ѝ да се жени за Мили, не и като знаеше колко много обичаше Фиона.
— Това глупаво момче — беше произнесла тя с горчивина. — Съсипа си живота. Ти си по-голяма късметлийка, Фиона. Все още си свободна да намериш мъж, когото обичаш и след време това ще се случи. А той е обречен на духовна самота.
Кейт опря глава във високата облегалка на люлеещия се стол и затвори очи. Би дала всичко да можеше да отнеме скръбта на детето си. Тя знаеше, че дъщеря ѝ обожаваше Джо още от времето, когато бяха деца. Джо и общата им мечта бяха представлявали целият ѝ живот. Може би няма възстановяване след такава загуба. Може раната да заздравееше, но белегът оставаше завинаги. Тя не беше превъзмогнала смъртта на Пади и не очакваше това да се случи. Как преодоляваш загубата на мъжа, когото си обичала телом и духом? Продължаваш напред, движейки се в състояние на вцепенение през един сив живот. Това е най-многото, което можеш да сториш.
Чу приглушено тананикане през стената. Явно Франсес си е у дома, помисли си. Стените бяха толкова тънки, че тя често я чуваше да пее или да хлопа със съдовете или по-лошо — да забавлява плащащи си господа. Все пак беше доволна да знае, че Франсес е вкъщи. Напоследък Чарли никога не беше наоколо, а Луси Брейди беше постъпила в болница, за да роди. Успокояваше я мисълта, че наоколо има някого, на когото да разчита да поседи с Шийми и Фиона, ако се наложеше да изтича за лекаря на Айлийн.
Прозя се. „Боже, уморена съм — каза си. — Ще си лягам.“ Но вместо това задряма на стола. Разбуди се няколко часа по-късно, убедена, че е чула вик, но отново заспа, сигурна, че е сънувала. Няколко минути след това беше напълно будна. Бебето издаваше хрипове, а лицето му беше червено. Кейт взе малката на ръце и се помъчи да я успокои, като се стремеше да не изпада в паника. Реши веднага да отиде за лекаря, преди хриповете да са се превърнали в задух. Бързо положи Айлийн обратно в кошчето ѝ и грабна наметката си.
— Какво има, мамо? Какво не е наред? — попита изнемощяло Фиона.
— Айлийн не е добре. Отивам за лекаря.
— Сега ще го доведа — заяви тя и се изправи, като се опираше с ръка в леглото, за да се крепи.
— Лягай обратно! Веднага! Ще повикам Франсес да стои при вас.
Кейт вдигна кошчето на бебето и забърза. Затропа по вратата.
Не последва отговор. Трескаво хвърли поглед през малкото мъгливо прозорче отстрани, а после потърка стъклото с ръкав. На светлината, хвърляна от слабия огън, тя зърна Франсес на леглото, а над нея се беше надвесил мъж само по риза. Беше с клиент; доколкото виждаше, той тъкмо приключваше. Кейт беше прекалено отчаяна, че да се чувства смутена. Остави кошчето на земята, изкрещя името на приятелката си и заблъска по прозореца. Франсес не помръдна, но мъжът се изправи. Чу ме, слава богу, каза си Кейт.
Бавно, като че изпаднал в транс, мъжът се насочи към вратата, а облекчението на Кейт прерасна в ужас, щом забеляза, че държеше нож. Острието му лъщеше в мрака. Беше изцапан с нещо, което покриваше ръцете и предницата на ризата му, а също така се стичаше по бузата му.