— Какво… — понечи да каже нещо.
Фиона събра сили за един последен отчаян устрем и прелетя през вратата покрай него, преди той да разбере какво се случва. Докато излизаше, тя се протегна назад, сграбчи един от металните пръти на портата и я дръпна към себе си. Тя се хлопна и се заключи. И именно това я спаси.
Фиона се спусна до Минсинг Лейн. Чу зад гърба си как Шиън крещи на портиера да отключи. Рискува да хвърли поглед назад. Мъжът направи непохватен опит и изпусна ключа. Разярен, Боуъл го ритна, а после ритна портата. Застанал до тях, Бъртън я наблюдаваше, докато тича. Погледите им се срещнаха за секунда и докато го гледаше, ѝ стана ясно, че ако двамата мъже я докопаха в този момент, той, а не Шиън щеше да е онзи, който би я пребил до смърт.
Зави по Тауър Стрийт. Зърна дилижанс да потегля от спирката си в източна посока, изравни се с него и скочи в задната му част. Строполи се върху една седалка, останала без дъх, и погледна през прозореца. Можеше да са по петите ѝ; беше сигурна, че я видяха къде зави. Може да са я видели как се качва на дилижанса. Ами ако наемеха файтон и я последваха? Изпълни я страх. Беше прекалено на показ. Дилижансът пое надолу по Тауър Хил. Тя слезе, когато спряха, за да качат нови пътници.
Изприпка през улицата и влезе в преддверието на едно заведение. Отвътре проследи трафика. Не беше много натоварен заради часа — почти седем — и тя успяваше да види всяко превозно средство. Проследи преминаването на един движещ се в западна посока дилижанс, два файтона, кон с двуколка и три кабриолета. Преди да са минали и три минути, откакто беше влязла в кръчмата, зърна черен и лъскав частен файтон да се движи бързо на изток. Отстъпи назад в сянката, докато той отминаваше, загледана как един от пътуващите крещи по кочияша. Беше Шиън. Наемният файтон набра скорост и зави по Смитфийлд Стрийт, следвайки маршрута на дилижанса, от който беше слязла. Тя затвори очи, облегна се на стената и затрепери.
— Добре ли сте, госпожице?
Отвори рязко очи. Озова се лице в лице с възрастен господин с влажни очи, който излизаше от кръчмата.
— Ако искате питие и дано не възразите, че ще го кажа, но изглеждате, сякаш имате нужда от такова, салонът за дами е зад онази врата в другия край на общото помещение.
Питие. Да, това беше добра идея. Никога в живота си не си беше поръчвала питие в кръчма, но като че моментът да започне беше добър. Би могла да поседне и да се помъчи да успокои треперещите си колене. Може да реши какво да предприеме оттук нататък.
Тя влезе в кръчмата, мина през задименото и претъпкано общо помещение и отвори врата с надпис „дами”. Озова се в празен и мрачен салон, осветен от газена лампа, който беше обзаведен с дървени маси и тапицирани с кадифе табуретки, а стените бяха покрити с огледала и олющени тапети. Кръчмарят влетя зад нея, взе поръчката и отново изчезна. Докато се настани и приглади косата си, той вече се беше върнал с нейната малка чаша бира. Тя бръкна в джоба си за монетите, които знаеше, че има, но вместо това усети шумоленето на хартия. Какво ли е това, почуди се и надникна в джоба си. Зърна банкнотите и сърцето ѝ пропусна удар. Бързо изрови половин шилинг и го даде на кръчмаря, а той ѝ върна рестото и си тръгна.
Тя отново надникна в джоба си. Как се бяха озовали там банкнотите? Припомни си сцената в офиса на Бъртън. Беше хвърляла разни неща, всичко попаднало ѝ пред погледа. Явно е държала парите в ръка, когато той повика Шиън, и ги е натъпкала в джоба си, докато е тичала. Измъкна ги. Бяха пачка от по двайсет лири. Преброи ги. Когато свърши, прегъна ги на две и ги прибра обратно в джоба си. У нея бяха петстотин лири от парите на Уилям Бъртън.
Доближи чаша до устата си и я пресуши на един дъх, а после облиза пяната от устните си. Долови отражението си в едно от огледалата, примигна и отрони:
— Ти си мъртва.
— Боже, дете, къде ходиш? Умрях от тревога — заяви Грейс.
Фиона се появи на вратата ѝ малко след осем, почервеняла и останала без дъх.
— Толкова съжалявам, Грейс. Ходих до „Бъртънс Тий”. Исках да получа парите от компенсацията за смъртта на баща ми. Накараха ме да чакам с часове. Тичах по целия път обратно. Не исках да те ангажирам до толкова късно — обясни и си наложи да се усмихне.
— И си намерила някого толкова късно? Явно имат много дълго работно време.