Тя кимна.
— Не е ли забавно — възкликна той усмихнат като дете, устроило шега. — Наистина ги преметнахме. Чувал съм, че на този кораб първа класа предлага отлични условия. Каютите са удобни и храната е много добра.
— Скъпа ли е, господин Соумс? Говоря за храната — попита Фиона.
— Казвай ми Никълъс. И не, не е скъпа. Всичко е включено в билета. Не знаеше ли?
— Не, не знаех. Всичко е платено? Това е прекрасно — зарадва се тя.
— Ще прекараме наистина добре — продължи той с приповдигнато настроение. — Ще има музика и танци. Можем да играем на различни игри. Ще има много хора, с които да разговаряме. Ще видим свят и светът ще ни види.
Усмивката на Фиона посърна.
— Господин Соумс… Никълъс… Много си добър с нас, но в крайна сметка не съм сигурна, че ще можем да дойдем. Боя се, че едва ли ще искаш да бъдеш виждан с нас.
— Какво? Защо не?
— Тя направи жест към дрехите си.
— Първа класа е луксозно място, нали така? А ние не притежаваме по-хубави дрехи. Това е всичко.
— Наистина ли? — попита той невярващо. Никога не беше срещал човек, който откровено да може да заяви, че разполага единствено с ризата на гърба си. Намръщи се, докато ги оглеждаше отгоре до долу. Тя беше права. Това би било проблем. Налагаше се да се сдобият с нови дрехи.
— Знаеш ли какво? Сигурен съм, че можем да отидем до магазина и да се върнем навреме — заяви.
— Мислиш ли?
— Ако побързаме. Първа класа ще се качват още час, после ще дадат един час на втора класа, а има и трета. Да пробваме.
Втурнаха се да предадат багажа си, а Никълъс се обърна към нея:
— Само това палто ли имаш? Как успяваш да се стоплиш? Ще ти е нужно дебело палто, а също и на Шийми. Освен това ще ви трябват шалове и ръкавици. Едва март месец е. Въздухът на борда ще е доста хладен. — Оставиха на носачите да се справят с багажа им, а той започна да отбелязва нужното на пръсти. — Трябват ти две или три поли и няколко блузи. Палто, една или две рокли за вечер и две шапки. Не си ли съгласна?
Той погледна към Фиона. Тя кимна.
— Както кажеш ти — отвърна.
Изражението ѝ — доверчива смесица от надежда и неувереност го трогна.
— Добре тогава. Хайде, госпожо Соумс. Нямаме цял ден!
Фиона стоеше на намиращата се в близост до кърмата на кораба „Британик” палуба за първа класа и стискаше здраво перилото. Вятърът беше режещо студен, но тя едва го усещаше, докато рошеше косата ѝ и развяваше полите ѝ. Погледна невярващо към облечените си в кожени ръкавици длани, към новата си пола и обувките.
В рамките на два часа в препълнения универсален магазин Никълъс я беше трансформирал, поне външно, от лондонска дрипла от доковете в истинска млада дама. Сега притежаваше ново вълнено палто, качествени кожени обувки, три вълнени поли, четири блузи, две рокли, две шапки и кожен колан. Без да се броят новите нощници, бельо, чорапи, шноли за коса от черупка на костенурка и втора голяма пътна чанта, която да побере всичко.
Той беше взел всички решения, свързани с облеклото, беше комбинирал отделните елементи, избра палтото, посочи шапките. Фиона се съгласи с всичко; все пак той знаеше кое е подходящо за пътуване, а тя не. Когато приключиха, той избра какво да облече за отпътуването и предложи да прибере старите си дрехи. Тя се скри в пробната и облече новата си пола с цвят на кафе и блуза на бежови и кремави райета, комбинира ги с мек кожен колан и обувки с цвят на тютюн. Върху този тоалет облече тъмносиньо палто, достигащо до пода, а на главата си сложи шапка с широка периферия. Когато погледна в огледалото, в нея се взираше непозната. Висока и слаба жена в елегантни дрехи. Докосна стъклото и пръстите ѝ се срещнаха с тези на другата. Наистина ли съм аз, почуди се.
Преди два дни не беше имала пари да наеме стая в Уайтчапъл. А сега пътуваше към Ню Йорк в първа класа, отседнала в каюта с меко легло и собствена модерна тоалетна, каюта по-луксозна от всичко, което някога си беше представяла. Преди час бяха пили чай с бисквити в нея. Вечерята щеше да е в осем, а после следваше концерт. Вчера беше успяла да осигури само една малка пушена херинга за вечерята на Шийми; тази вечер малкото ѝ братче, което в момента подремваше в креватчето си, щеше да облече ново палто от мек вълнен плат и подхождащи му панталони, а после да се нахрани с деликатеси. Всичко ѝ се струваше напълно нереално, сякаш преминаваше насън.