— Просто е — обясни ѝ той. — Дръж се грубо към персонала. Презирай всяка нова идея, която бива представена пред света и не спирай да говориш за кучетата си.
Тя би предпочела някой по-полезен съвет — като например коя чаша е за вода и коя за вино. Тази първа вечеря беше истинска катастрофа. Тя се чувстваше ужасно смутена от изобилието на прибори, кристал и порцелан. Докато успее да реши коя лъжица е за супа, Шийми вече пиеше бульона си директно от купата. После я отдръпна от устата си, направи гримаса и заяви:
— Този чай е ужасен.
Тя го накара да я остави на масата и да използва лъжица, а после му нареди да къса парченце по парченце от хляба и да го маже с масло — както правеше Ник — вместо да го ръфа. Не успя да постигне много повече с него. Той се държеше дръпнато и непокорно и не можеше да разбере защо изведнъж се налага да нарича сестра си „мама” и някакъв непознат човек „татко”. Не хареса салатата с омари и отказа да яде пъдпъдъците си, защото още имаха глави.
Ник я попита за семейството им, за да започне разговор и докато се мъчеше да формулира отговора на този труден въпрос, Шийми отговори вместо нея.
— Майка ни е мъртва — заяви простичко. — Беше наръгана от един човек на име Джак. Баща ни също е мъртъв. Падна от доковете. Отрязаха му крака. Чарли и Айлийн също са мъртви. Едни лоши хора ни преследваха. Искаха да ни вземат парите. Скрихме се зад един дюшек. В него имаше плъхове. Много ме беше страх. Не харесвам плъхове.
Когато Шийми приключи, челюстта на Ник беше увиснала. След няколко секунди на мъчително мълчание попита дали чутото е истина. Тя отвърна, че е самата истина. Загледана в чинията, обясни му какво се беше случило със семейството ѝ, като пропусна участието на Уилям Бъртън. Шийми не знаеше нищо за него. Никой не знаеше и тя желаеше нещата да останат така. Това беше една ужасяваща и мрачна тайна, която трябваше да запази само за себе си. Когато свърши, вдигна поглед към Ник в очакване да зърне, че фините му черти са изкривени от отвращение, но вместо това видя сълзи в очите му.
През близо трите седмици, в които бяха делили спалня, маса и живот, тя се привърза изключително много към този чаровен, невъзможен и добродушен мъж. Още не беше сигурна как точно се случи. Може би причината беше, че и двамата бяха така сами на света. Тя беше изгубила семейството си и се беше принудила да напусне дома си, а по негов собствен начин с него се беше случило също точно така. Тя не беше очаквала да станат добри приятели, прие, че произходът им е твърде различен и класовото противопоставяне прекалено голямо, за да го позволят. Но това беше преди те двамата с Шийми, сгушен в креватчето си, да бяха прекарали разкъсвани от буря вечери, настанени удобно в каютата и отпиващи от чая си, докато корабът пореше вълните; преди да споделят един с друг надеждите и мечтите си. Преди Ник да ги накара двамата с Шийми да се упражняват да произнасят фразата Hello, Harold, I hear Havana is hellishly hot отново и отново, за да престанат да пропускат h. Преди тя да му приготвя джинджифилов чай и да му чете от томовете на Байрон и Браунингс по време на странните му пристъпи на замайване, към които беше предразположен. Преди той да присяда на ръба на леглото ѝ и да я утешава, когато тя се събуждаше с писък от поредния си кошмар.
Също така беше, преди тя да открие снимката. Онази, която със сигурност не беше предназначена за нейните очи.
Една сутрин, след като Ник излезе за обичайната си разходка по палубата, Фиона забеляза, че е оставил часовника си отворен на нощната масичка. Беше златен, с прекрасна изработка и несъмнено с висока стойност. Тъй като не желаеше да му се случи нещо, тя го взе, за да го прибере. Докато го държеше, от него изпадна малка снимка. Вдигна я и видя хубав и усмихнат мъж. Лицето му преливаше от обич към човека, направил снимката. Предположи, че фотографът е бил Ник, а мъжът е негов любовник.
Кой друг би могъл да бъде? Хората не държаха снимките на приятели в кутийката на часовника си. Това със сигурност обясняваше защо Ник никога не споменаваше за любима, дори след като тя му разказа за Джо. Или защо никога не показа интерес към нея или друга жена на кораба. Тя се беше притеснявала от това в началото, когато се настаняваха в каютата. Толкова отчаяно беше искала да се качи на кораба, че не ѝ хрумна вероятността той да има други мотиви освен добро сърце. Онази първа нощ, докато лежеше под завивката, уплашена да заспи с чужд мъж само на метър от себе си, тя се запита какво би сторила, ако той предприемеше нещо. Не можеше да се оплаче на капитана — нали се предполагаше, че са женени? Но той така и не ѝ даде повод да се тревожи дори за секунда. Тя продължи да се взира в хубавеца на снимката още няколко секунди, като се чудеше що за човек е, дали някога би пристигнал в Америка и какво ли правеха двама мъже, когато бяха заедно. Никога не беше срещала мъж, който харесва друг мъж. После се укори, че е толкова любопитна и прибра часовника.