— Не разбирам кое е чак толкова смешно — изрекох рязко. — Каква е работата?
— Наистина е смешно. И не ми казвай, че не те е сваляла. Засега единственият в „Телеграм“, който не я е разбрал що за стока е, е старият, баща й. Така че не ми казвай, че още не си минал през ръцете й.
— Не разбирам. За какво намекваш?
— Хм, ти явно не я познаваш. Бях убеден, че ще прояви интерес към теб: тя си пада по едрите, яки мъжаги. Не ми казвай, че се е появила в Рим с нисък ток, очила и опъната назад коса.
— Все още не те разбирам, Джак. Каква е тази история?
— Тази история ли? — Той се ухили. — Май ще се окажеш по-щастлив, отколкото допусках, или по-нещастен: зависи от гледната точка. Всички момчета в Щатите добре познават Хелън. Тя е прочута. Когато научихме, че заминава за Рим и че старият иска ти да я държиш под око, веднага ни стана ясно, че рано или късно с теб е свършено. Тя търчи подир всичко, обуто в панталони. Само не ми казвай, че не се е опитала да те сваля!
Почувствах как ме облива гореща вълна, сетне студена.
— Това е ново за мен — отново се помъчих да звуча равнодушно.
— Тя е направо напаст за мъжете. Добре, признавам, че си има всичко. Има външност, мамещи очи и тяло, което ще съживи и мъртвец, но си ги бива и неприятностите, които може да ти навлече! Ако Чалмърс не беше най-властният във вестникарския бранш, всеки нюйоркски вестник щеше да пише с едри букви за нея поне веднъж седмично. Тя избягва публичност само защото никой вестник не иска да си навлече гнева на стария. Има пръст в почти всяка каша. Разкара се от Ню Йорк само защото се замеси в убийството на Меноти.
Стоях втрещен, впил поглед в него. Меноти беше прочут нюйоркски гангстер, нечувано богат, властен и едновремешен убиец. Беше свързан с профсъюзите, наркотиците и проституцията, та познанството с него беше крайно нездравословно.
— Какво общо е имала с Меноти? — попитах аз.
— Носеха се слухове, че му е била любовница — отвърна Максуел. — Навсякъде се влачеше с него. Едно птиченце ми каза, че са го пречукали в нейната квартира.
Преди около два месеца Меноти бе убит жестоко в тристайното жилище, което бил наел за любовни срещи. Жената, която посещавал там, бе изчезнала и полицията така и не успя да я открие. Убиецът също бе изчезнал. Според общественото мнение Меноти е бил премахнат по нареждане на Франк Сети, съперничещ си с него гангстер, депортиран от страната като трафикант на наркотици, и се предполагаше, че живее в момента някъде в Италия.
— Кое птиченце? — полюбопитствах аз.
— Андрюс, който, както знаеш, има уши и на гърба си. Почти винаги знае какво се шушука наоколо. Може този път да се е излъгал. Единствено знам с положителност, че тя наистина се влачеше с Меноти. И замина за Рим наскоро след убийството му. Портиерът на блока, където беше удушен Меноти, даде на Андрюс много точно описание на жената и то пасна на Хелън Чалмърс като ръкавица. Но нашите хора затвориха устата на портиера, преди полицията да се добере до него, така че всичко се потули.
— Разбирам — казах аз.
— Е, ако нямаш нещо пикантно, което да ми разкажеш за нейния живот в Рим, излиза, че здравата са я наплашили и тя най-сетне се държи прилично. — Ухили се. — Откровено казано, разочарован съм. Признавам, че като чух за преместването си тук на твоето място си рекох, че може и аз да се опитам при нея. Тя си заслужава. Говореше се, че ти ще я наглеждаш, затова се надявах да чуя от теб сега, че сте вече нещо повече от стари приятели.
— За толкова зелен ли ме мислиш, та да се захвана с дъщерята на Чалмърс? — изрекох аз разпалено.
— Защо не? Тя си струва захващането и взема добри мерки старият никога да не научи. Тя се занимава с мъже, откак навърши шестнайсет години, а Чалмърс представа си няма. Ако не си я виждал без очилата и тази нейна отвратителна прическа, значи изобщо не си я виждал. Тя е страхотна и нещо повече: много, много я бивало. Ако реши да си поиграе с мен, няма да й попреча.
Успях някак да го отклоня от темата за Хелън и да го върна към работата. След още един час в компанията му го откарах в хотела му. Каза, че на сутринта ще дойде в службата, за да навлезе в работата, и ми благодари, задето съм го забавлявал тази вечер.
— Ти наистина си голям късметлия, Ед — каза той, когато се разделяхме. — Международният отдел е може би най-добрата служба във вестника. Има момчета, които биха дали да им отсекат лявата ръка, за да се докопат до този пост. Аз лично… не бих го пожелал. Означава твърде много и тежка работа, обаче за теб едва ли… — не се доизказа и се ухили. — Момче, което позволи да му избяга от ръцете маце като Хелън… о, господи! Какво друго му остава, освен да се захване с Международния отдел?