Положително ще бъде възбудено следствие относно загадъчния Дъглас Шерард. Хелън бе казала, че е наела вилата на това име. Агентът за недвижими имоти непременно ще даде на полицията това сведение. Ще бъдат задавани въпроси: кой е Дъглас Шерард? Къде е той? Полицията навярно няма особено да се озадачи. Тя ще научи, че Хелън не е мисис Дъглас Шерард. Ще се досети, че се е уговорила с някой мъж, а мъжът не се е появил. Ще се задоволи ли полицията да пренебрегне този аспект на следствието? Бях ли прикрил достатъчно добре следите си, за да остана неразкрит, ако полицията започне да издирва Шерард?
Седях в просторната си всекидневна с изглед към римския Форум и се обливах в пот. Когато към четири часа телефонът иззвъня, с голяма неохота се надигнах от стола да вдигна слушалката.
— Ало? — казах аз, убеден, че гласът ми звучи като крякане на жаба.
— Ти ли си, Ед?
Познах гласа на Максуел.
— Да, аз съм. Кой друг може да бъде?
— Можеш ли да дойдеш тук веднага? — Стори ми се развълнуван и смутен. — Господи! Току-що научих нещо ужасно. Позвъниха от полицията. Твърдят, че са открили Хелън Чалмърс… мъртва!
— Мъртва! Какво се е случило?
— Ела тук, чуваш ли? Полицията ще пристигне всеки миг и искам да си тук.
— Идвам веднага — казах аз и затворих телефона.
Така значи. Започваше малко по-рано, отколкото бях очаквал. Прекосих стаята, налях си два пръста шотландско уиски и го изпих. Забелязах, че ръцете ми треперят, а като се погледнах в огледалото над барчето за спиртните напитки, видях, че лицето ми е бледо и подпухнало, а очите гледат уплашено.
Излязох от квартирата и слязох до подземния гараж. Когато се включих в тежкия трафик, уискито започна да оказва въздействието си. Вече не се чувствах толкова уплашен. Когато спрях пред сградата на „Уестърн Телеграм“, и ръцете ми бяха престанали да треперят.
Намерих Максуел и Джина във външното помещение. Максуел изглеждаше зле. Лицето му беше бяло като прясно навалял сняг. Джина също имаше угрижен вид. Тя ме изгледа смутено, когато влязох, а после отстъпи в дъното на стаята, но чувствах, че продължава да ме наблюдава.
— Много ми е драго да те видя! — възкликна Максуел. Враждебността и самонадеяността му се бяха изпарили. — Какво ще каже старият, като научи? Кой ще му съобщи новината?
— Успокой се — казах рязко. — Какво е станало? Казвай! Искам да го чуя!
— Не ми дадоха подробности. Казаха само, че са я намерили мъртва. Паднала от една скала в Соренто.
— Паднала от скала? — Започнах усърдно да играя ролята си. — Какво е правила в Соренто?
— Не зная. — Максуел запали нервно цигара. — Какъв късмет извадих: още в самото начало да ми се случи такова нещо! Виж какво, Ед, ти ще трябва да съобщиш на Чалмърс. Има да ругае!
— Не се безпокой. Аз ще му кажа. Не мога да разбера обаче какво е търсила в Соренто.
— Може би полицията знае. Господи! Точно на мен да ми се случи! — Удари юмрук с дланта си. — Ти трябва да се заемеш с тази работа, Ед. Знаеш какъв е Чалмърс. Ще иска следствие. Непременно ще поиска следствие. Защото ще очаква…
— Я млъкни! — извиках аз. — Стига си се самонавивал. Това не е наша вина. Като иска следствие, голяма работа.
Джак направи усилие да се стегне.
— Лесно ти е на теб да приказваш. Ти си му любимецът. Но от мен той няма особена полза…
В този миг вратата се отвори и влезе лейтенант Итола Карлоти от Криминалния отдел на римската полиция.
Карлоти беше нисък, чернокос мъж, със загоряло от слънцето сбръчкано лице и бледосини, проницателни очи. Беше към четирийсет и пет годишен, но изглеждаше на трийсет. Познавах го от две-три години и добре се разбирахме. Беше енергичен и добросъвестен полицай, но не и гений в професията си. Получаваше резултати след грижливо и мъчително упорство в работата.
— Мислех, че сте в отпуск — каза той, като се ръкувахме.
— Тъкмо се готвех да излизам, когато се чу това — отвърнах аз. — Познавате ли синьорина Балети? А това е синьор Максуел. Той ще ме замества, докато отсъствам.
Карлоти се ръкува с Максуел и кимна на Джина.
— Да пристъпим към работа — казах аз, като се настаних върху бюрото на Джина и му направих знак да седне. — Сигурен ли сте, че това е Хелън Чалмърс?
— Не мисля, че има основание за съмнение — отговори той, като се изправи срещу мен, а не седна в стола, който му бях предложил. — Преди три часа получих доклад от полицейското управление в Неапол, че е било намерено тялото на млада жена в подножието на една скала, на пет мили от Соренто. Предполагаше се, че е паднала, както е вървяла по една пътека, която минава по ръба на скалата. Преди половин час ми предадоха, че е била идентифицирана като синьорина Хелън Чалмърс. Оказва се, че е била наела вила близо до мястото, откъдето е паднала. Когато претърсили вилата, установили по съдържанието на багажа й коя е. Искам някой от вашата служба да дойде с мен до Соренто за идентифициране на тялото.