Не бях очаквал това. При мисълта да вляза в моргата да разпозная останките на прелестната Хелън ми се догади.
Максуел побърза да се обади:
— Ти си я посрещал, Ед. Ще трябва да отидеш там. Аз съм виждал само нейни снимки.
Карлоти каза, като ме погледна:
— Тръгвам за там веднага. Можете ли да дойдете с мен?
— Ще дойда — отвърнах аз и се изхлузих от бюрото. Обърнах се към Максуел и добавих: — Задръж нещата, докато ти се обадя. Може да не е тя. Ще ти се обадя веднага щом разбера. Бъди на разположение дотогава.
— Ами Чалмърс?
— Аз ще имам грижата — отвърнах, обърнах се към Карлоти и добавих: — Окей, да вървим.
Потупах Джина по рамото и последвах Карлоти към изхода. Не проговорихме нищо, докато не се понесохме с колата към римското летище. После казах:
— Имате ли идея как е станало?
Карлоти ме изгледа безстрастно.
— Нали ви казах: паднала е от една скала.
— Помня какво ми казахте. Има ли нещо друго?
Той повдигна рамене, както само един италианец може да го направи.
— Не зная. Наела е вилата под името мисис Дъглас Шерард. Не беше омъжена, нали?
— Доколкото ми е известно, не.
Карлоти запали една от онези ужасни италиански цигари и издуха дима от прозореца на колата.
— Има някои усложнения — каза след продължително мълчание. — Синьор Чалмърс е влиятелен човек. Не искам неприятности.
— Аз също. Той е не само влиятелен, а и мой шеф. — Отпуснах се на седалката. — Освен че се е представила за мисис Дъглас Шерард… какви други усложнения има?
— Знаете ли нещо за нея? — Студените му сини очи се спряха изпитателно върху лицето ми. — Засега никой, освен вас, мен и неаполитанската полиция не знае за случилото се, но няма да е възможно то да се запази дълго в тайна. Изглежда е имала любовник.
Смръщих лице.
— Хубава новина за Чалмърс, ако научи! Трябва да внимавате какво говорите за печата, лейтенанте.
Той кимна.
— Давам си сметка. Според това, което чух, тя е наела вилата на имената на мистър и мисис Дъглас Шерард. Мислите ли, че е била тайно омъжена?
— Би могла, но не ми изглежда вероятно.
— Аз също не допускам. Но може да е била на неофициален меден месец в Соренто. — Пак повдигна изразително рамене. — Случва се. Познавате ли човек на име Дъглас Шерард?
— Не.
Карлоти изтръска пепелта от цигарата си.
— Гранди, който се занимава със случая, е склонен да приеме, че това е неволно падане. Поиска от мен помощ, само защото синьор Чалмърс е доста влиятелен. Неблагоприятно обстоятелство е, че в случая е замесен любовник. Ако нямаше такъв, всичко щеше да е съвсем просто и обяснимо.
— Може би не е необходимо да споменаваме за него — казах аз, поглеждайки от прозореца на колата.
— Възможно е. Знаете ли със сигурност дали е имала любовник?
— Не зная почти нищо за нея. — Усетих как дланите на ръцете ми се изпотяват. — Не бива да правим прибързани заключения. Докато не сме видели тялото, не можем да бъдем сигурни, че е тя.
— Боя се, че наистина е тя. Всичките й дрехи и багаж носят името й. Имаше и писма в багажа. Описанието съвпада. Не мисля, че може да има съмнения.
Повече нищо не казахме до качването си в самолета за Неапол, после неочаквано той рече:
— Ще трябва да обясните положението на синьор Чалмърс. Фактът, че е наела вилата под фалшиво име, ще се разкрие при следствието. Надявам се, разбирате, че не можем да направим нищо, за да прикрием това.
Личеше, че се безпокои да не си създаде неприятности с Чалмърс.
— Разбирам — отвърнах. — В края на краищата това не е нито вашето, нито моето погребение.
Карлоти ме изгледа косо.
— Синьор Чалмърс има голямо влияние.
— Да, има, но е трябвало да повлияе на дъщеря си, преди тя да попадне в това положение.
Карлоти запали нова ужасна цигара, отпусна се на седалката и изпадна в кома на размисъл. Аз се унесох в своите мисли.