После в главата ми проблесна друга идея. Спомних си какво ми беше казал Максуел за Хелън. Тя търчи подир всичко, обуто в панталони. Тя е истинска опасност за мъжете. Ако допуснем, че Х е бил още влюбен в нея, а тя се е отегчила от него? И ако той е открил, че тя е наела тази вила и възнамерява да живее тук с мен? Навярно е пристигнал да си разчисти сметките. И я е бутнал от скалата.
Чудесна версия за пред Чалмърс, който, вярваше безпрекословно, че Хелън е била порядъчно момиче. Не можех да му я лансирам, без да замеся себе си.
С тази идея в подсъзнанието прекарах цял час, ровейки из трите куфара на Хелън. Губене на време, защото знаех, че и Карлоти, и Чалмърс ги бяха пребъркали преди мен и не бяха открили нищо. Дрехите ухаеха на скъп парфюм, което пробуди много живо в паметта ми спомена за нея. Когато привърших повторното прибиране на вещите в куфарите, за да ги взема в колата на излизане, се чувствах доста потиснат.
Огледах цялата вила, но не намерих нищо, което да ми подскаже какво е вършила Хелън от момента, когато селянката я е оставила да подрежда цветята, до момента на смъртта й.
Свалих куфарите по стълбите и ги натоварих на задната седалка на линкълна. Върнах се във вилата и си налях ново питие.
Казах си, че издирването трябва да започне от Рим. Тук не бях открил нищо и както си мислех за това, ми хрумна нещо. Замислих се за миг, после отидох до телефона и поисках Полицейското управление в Соренто. Когато ме свързаха, потърсих лейтенант Гранди.
— Обажда се Досън — казах аз. — Пропуснах да ви запитам дали проявихте онзи филм? Филмът в кинокамерата на синьорина Чалмърс?
— В камерата нямаше филм — отвърна кратко той.
— Нямаше филм? Сигурен ли сте?
— Сигурен съм.
Взрях се в отсрещната стена.
— Щом не е имало филм в камерата, тя не е снимала малко преди смъртта си — изрекох гласно мислите си.
— Не е логично. Би могла да забрави да сложи филм.
Спомних си, че индикаторът на камерата показваше, че са използвани три и половина метра филм. Разбирам нещо от тези камери и зная, че когато сложиш филм, захващащото устройство отваря процепа, през който се прокарва филма, и когато този процеп се отвори, индикаторът автоматично се установява на нула.
— Да, би могла и да забрави — отговорих аз. — Какво мисли по въпроса лейтенант Карлоти?
— Какво има за мислене? — тросна се Гранди.
— Хм, както и да е. Интересува ме също дали нещо не е взето от вилата. Като изключим бижутата.
— Нищо не сме вземали.
— Приключихте ли с камерата и с калъфа? Защото събирам вещите на синьорина Чалмърс. Ако се отбия при вас, ще мога ли да взема камерата?
— Тя не ни е нужна повече.
— Окей. Тогава ще намина. Довиждане, лейтенанте! — и затворих.
Индикаторът за използваната лента показваше три метра и половина. Това означаваше, че в камерата е имало филм и той е бил изваден от някой, който не е знаел как се борави с този вид камери. Филмът е бил изтръгнат със сила, измъкнат през процепа, без да се освободи ключалката на процепа. Това означаваше и друго: че филмът е бил похабен по този начин, от което следва, че този, който го е извадил, не е имал интерес да го запазва. Единствената цел, за да се извади филмът, е той да бъде унищожен.
Защо?
Налях си още една чашка. Внезапно ме обзе вълнение. Тази ли улика Чалмърс имаше предвид, че трябва да открия, а след нея и друга?
Хелън не би изтръгнала филма от камерата. Това бе сигурно. Тогава кой го е направил?
И ето че втората улика се отрони бавно от съзнанието ми, както полита към земята лист, откъснал се от дърво.
Спомних си, че като бях в апартамента й в Рим, тя ми показа десет кутии филми за кинокамера. Спомних си и това, че се пошегувах, задето си е купила толкова много, а тя ми отговори, че смята да използва повечето в Соренто.
Но във вилата нямаше нито една кутия с филми, нямаше и в багажа на Хелън.
Нямало е филм и в самата камера. Полицията не е взела филмите. Гранди каза, че нищо не са вземали от вилата.
Такова ли беше обяснението за присъствието на нашественика, който се прокрадваше из вилата? Той ли ги е намерил и взел? Той ли е изтръгнал филма от камерата и после я е захвърлил от върха на скалата?