— Значи ме съветвате да седя със скръстени ръце, да не предприемам нищо?
За миг усмивката, която не слизаше от устните й, се стопи. Очите й широко се разтвориха, в тях проблесна страх, от който се стреснах. Той се задържа там за част от секундата, а след това усмивката й се възвърна, но вече бях видял страха й.
— Разбира се, ще трябва да давате вид пред мъжа ми, че вършите всичко, което е по силите ви, мистър Досън. Ще трябва да му изпращате съобщения, но никой не би могъл да ви упрекне, задето не сте успели да се доберете до съществена информация. — Наведе се напред и сложи ръка върху ръката ми. — Моля ви, не проверявайте живота на Хелън в Рим. Аз трябва да живея със съпруга си. Зная как ще реагира, ако узнае истината. Не друг, а аз го убедих да я изпрати в Рим и той мен ще вини за това, така че не само заради самия вас ви моля да постъпите така, а и заради мен.
Седях с лице към приемния салон и видях как Чалмърс излиза от асансьора и се упътва към рецепцията. Издърпах ръката си от нейната ръка и станах.
— Мистър Чалмърс е тук.
Тя присви устни и се извърна да махне на Чалмърс, който дойде при нас. Бе преметнал през ръка лека връхна дреха и носеше кожено дипломатическо куфарче.
— Здравей, Досън, искаш да се видиш с мен ли? — попита той и остави куфарчето на земята. — Нямаме много време.
Бях решил да му разкажа за липсващите филми и за реното, което ме беше преследвало, но сега, след като чух какво ми каза Джун Чалмърс, реших, че ми е нужно време, за да премисля думите й, а след това да пристъпя към действие. Изпитах затруднение да обясня защо съм тук.
Но Джун изобщо не се затрудни.
— Мистър Досън донесе камерата на Хелън — рече тя.
За миг се зачудих как е разбрала, че камерата е на Хелън, но като погледнах калъфа, разбрах, че е забелязала на него инициалите. Въпреки това проявената от нея бърза съобразителност ме увери, че е много по-находчива, отколкото допусках.
Чалмърс се смръщи, погледнал към камерата.
— Не я искам. Не искам нищо от нейните вещи — отсече той. — Гледай да се отървеш от тях.
Обещах да го направя.
— Откри ли нещо горе във вилата?
Улових тревожния поглед на Джун. Поклатих отрицателно глава.
— Нищо, което да е от полза.
Той изсумтя.
— Хм, очаквам резултати. Трябва бързо да намерим онзи мръсник. Ангажирай хора за целта. Очаквам да чуя нещо, като се върна в Ню Йорк… разбираш, нали?
Казах, че разбирам.
Чалмърс извади от джоба си ключ.
— Полицията ми го даде. Това е ключът от апартамента й в Рим. Добре ще е да уредиш нещата й да бъдат събрани и продадени. Оставям това на теб. Не искам нищо да ми се връща обратно в Щатите.
Взех ключа.
— Трябва да тръгваме, Шъруин — каза ненадейно Джун.
Той погледна часовника си.
— Да. Окей. Оставям това на тебе, Досън. Намери ми този мръсник и веднага щом го намериш, ми се обади.
Кимна за сбогом, взе си дипломатическото куфарче и тръгна от бара към приемния салон.
Джун ме изгледа продължително, след което го последва.
Изпратих ги до ролса.
— Искам да зная какъв план ще следваш — каза Чалмърс през отворения прозорец на колата. — Не се страхувай, че ще струва пари. Изразходвай толкова, колкото е нужно. Колкото по-бързо изясниш случая, толкова по-бързо ще станеш шеф на Международния отдел.
Казах, че ще направя максимума, на който съм способен.
Когато ролсът потегляше, Джун Чалмърс се обърна и ми отправи поглед през задното стъкло. Очите й още бяха неспокойни.
II
Достигнах Рим към шест часа.
По пътя се озъртах за реното, но не го видях. Оставих линкълна на паркинга и изкачих отделното стълбище, което водеше пряко към моята квартира.
Отключих входната врата, внесох си куфара в спалнята, върнах се във всекидневната, смесих си уиски със сода и седнах до телефона. Поисках да ме свържат с Карлоти.
След кратко забавяне той се обади.
— Тук е Досън — казах аз. — Току-що се завърнах.