— Да? Синьор Чалмърс прибра ли се в Ню Йорк?
— Прибира се. Съдия-следователят, изглежда, приема, че това е нещастен случай.
— Не бих могъл да зная — отвърна Карлоти. — Резултатът ще бъде известен в понеделник.
— Чалмърс е говорил с него. Говорил е и с вашия шеф — допълних аз, загледан в отсрещната стена.
— И за това не бих могъл да зная — каза Карлоти.
Настъпи пауза, но тъй като той бе решил да се покаже предпазлив, продължих:
— Има едно нещо, което можете да направите за мен, ако желаете. Нужна ми е информация за контролния номер на една кола.
— С удоволствие ще ви услужа. Дайте ми номера и ще ви се обадя с отговора.
Дадох му номера на реното.
— Няма да се наложи да чакате дълго.
Затворих телефона и се настаних по-удобно в стола си. Държах в ръка уискито със содата и гледах надолу към гъмжащия трафик, който се движеше кръгообразно около Форума.
Останах в тази поза десет минути, без да мисля, и по този начин дадох на съзнанието си пълен отдих. После телефонът иззвъня.
— Сигурен ли сте, че не сте сгрешили номера на колата? — запита Карлоти.
Бях сигурен, че не греша.
— Не мисля… Но защо?
— Не е регистриран такъв номер.
Прокарах пръсти през косата си.
— Разбирам. — Не исках да повишавам любопитството му. — Извинете за това, лейтенанте. Възможно е да съм допуснал грешка.
— Сигурно имате причина да запитате. Навярно има връзка със смъртта на синьорина Чалмърс.
Усмихнах се, без да ми е смешно.
— Някакъв човек ме следваше по пътя доста плътно. Смятах да доложа за него.
След кратка пауза Карлоти каза:
— Никога не се колебайте да поискате помощта ми, когато ви е нужна. Нали такава ми е работата.
Благодарих му и затворих телефона.
Запалих цигара и продължих да зяпам през прозореца. Нещата се усложняваха.
Въпреки че Джун Чалмърс смяташе, че Чалмърс ще се настрои против мен, ако му разкрия каква е била всъщност любимата му дъщеря, в което имаше известна доза разум, знаех, че тя не мисли за мен, като ме моли да се откажа от разследването: боеше се, че нещо, свързано с нея, може да излезе наяве.
Знаех също, че ако бездействам, Чалмърс ще разбере, ще се отърве от мен и ще назначи друг на поста, който желаех да получа.
От друга страна, ако Карлоти заподозре, че Хелън е била убита, никой, като изключим Чалмърс, не би го спрял в стремежа му да открие убиеца.
Надигнах се от стола и отидох до телефона.
Потърсих Максуел.
Телефонистката ми каза, че номерът в службата не отговаря, та я помолих да ме свърже с хотела на Максуел. Служителят ме уведоми, че Максуел е излязъл. Казах, че ще позвъня отново, и затворих.
Запалих нова цигара и се запитах каква трябва да бъде следващата ми стъпка. Струваше ми се, че трябва да продължа с издирването. Реших да намина към апартамента на Хелън. Там можех да открия нещо, което да ме ориентира в ситуацията.
Заключих камерата в едно от чекмеджетата на бюрото си и слязох долу до мястото, където бях оставил линкълна. Тъй като не ми се искаше да изкарвам колата си от гаража, използвах линкълна. За двайсет минути стигнах до блока, в който беше апартаментът на Хелън. Внесох куфарите в автоматичния асансьор и се изкачих с тях до апартамента й.
Като извадих ключа, който ми даде Чалмърс, погледнах часовника си. Беше осем без двайсет. Отворих входната врата и влязох в коридора.
Едва доловимият мирис на нейния парфюм, докато прекосявах коридора и влизах във всекидневната, ме остави с чувството, че наоколо витае призрак. Сякаш само преди няколко часа двамата с нея сме разговаряли за замисленото пребиваване в Соренто, сякаш само преди няколко часа съм я целунал за пръв и единствен път.
Застанах на прага и погледнах към другия край на стаята, където бе бюрото, а на него десетте кутии с филми, които сега не бяха там. Защото имаше малка вероятност да е забравила да ги вземе със себе си в Соренто. Това, че ги нямаше на бюрото, подчертаваше факта, че някой ги е откраднал от вилата. Пристъпих в стаята и се озърнах.
След минутно колебание отидох до бюрото и започнах да отварям чекмеджетата едно след друго. В тях имаше обичайните неща: хартия за писма, попивателна, мастило, гуми и така нататък. Намерих всичко това, но нито едно лично писмо, нито една сметка или дневник. Няколко мига ми бяха необходими, за да разбера, че някой явно е бил тук преди мен и е опразнил бюрото от всеки изписан лист хартия. Полицията ли го е направила или същият човек, който е откраднал и филмите?