— Добре.
Докато наливаше, добави:
— Лоша работа, Ед. В съобщението се казва само, че е паднала от скала. Знаеш ли някакви подробности? Какво е правила в Соренто?
— Била е там на почивка.
Той донесе напитките и като ми подаде моята, започна да се разхожда неспокойно из стаята.
— Достоверно ли е съобщението? — попита, без да поглежда към мен. — Искам да кажа, наистина ли е нещастен случай?
Това ме сепна.
— Откровено казано, има известни съмнения — казах. — Чалмърс мисли, че е убита.
Френци приведе рамене и се смръщи още повече.
— А полицията… какво мисли тя?
— Тя не е далеч от същата идея. Карлоти е натоварен със случая. Отпърво беше убеден, че е нещастен случай; сега променя убеждението си.
Френци ме погледна.
— Готов съм да се обзаложа, че е убийство — изрече тихо.
Запалих цигара и се отпуснах в един стол.
— Какво те кара да мислиш така, Джузепе?
— Рано или късно някой щеше да реши да се отърве от нея. Тя просто си търсеше белята.
— Какво знаеш за нея?
Той се поколеба, сетне се приближи и седна срещу мен.
— Ние с теб сме добри приятели, Ед. Нуждая се от съвета ти. Сам се готвех да ти се обадя, когато ти ме потърси. Можем ли да поговорим неофициално?
— Разбира се. Казвай.
— Срещнах я на един прием около пет дни след пристигането й в Рим. Бях достатъчно глупав да се сближа с нея за четири-пет дни… по-точно нощи. — Той ме изгледа и сви рамене. — Знаеш как стават тези работи при мен. Тя беше красива, вълнуваща и притежаваше всичко, което би могъл да пожелае един мъж. Беше при това сама. Направих предложението си и тя го прие, но… — Той млъкна и смръщи лице.
— Но… какво?
— След като прекарахме четири нощи заедно, тя ми поиска пари.
Облещих се насреща му.
— Искаш да кажеш, че ти е поискала пари назаем?
— А, не. Искаше пари за някакви услуги, които й били вършени. Но най-печалното е, че сумата беше много голяма.
— Колко?
— Четири милиона лири.
— За бога! Трябва да е била луда! А ти какво направи? Присмя ли й се?
— Тя говореше сериозно. Трудно успях да я убедя, че нямам такава сума. Последва много неприятна сцена. Тя ме заплаши, че ако каже на баща си, той ще ме съсипе. Ще ме уволни от вестника.
Усетих как мравки полазват по гърба ми.
— Чакай малко. Да не се опитваш да ми кажеш, че е опитала да те шантажира?
— Това е техническият термин, ако не се лъжа.
— Е, и какво стана?
— Направих компромис. Дадох й комплект диамантени обици.
— Нали не се поддаде на шантажа, Джузепе?
Той повдигна рамене.
— Лесно е да критикуваш, но аз бях изпаднал в много затруднено положение. Чалмърс е достатъчно могъщ, за да ме отстрани от моя вестник. А аз си обичам работата. За нищо друго не ме бива. Зависеше какво ще каже тя за мен. Аз не се ползвам с особено добра слава по отношение на жените. Бях сигурен, че тя блъфира, но не бих могъл да си позволя да поема риска. Обиците ми струват трийсет и четири хиляди лири, затова предполагам, че доста евтино съм се отървал: много по-леко, отколкото един твой колега.
Бях се навел напред в стола и впил поглед в него.
— Какво искаш да кажеш?
— Че не съм бил единственият, разбира се. Имаше и друг журналист — американец, когото тя измами по същия начин. Няма значение кой е. По-късно си изяснихме кой какво е дал. Той се е простил с диамантена огърлица, за която бил похарчил повечето от спестяванията си. Тя явно се е била специализирала за работа с журналисти. Влиянието на баща й се чувства най-добре в тази област.
Усетих как ми прилошава. Ако това, което Френци ми казваше, бе вярно, ставаше очевидно, че Хелън ми е била приготвила капан и че ако не беше паднала от скалата, аз също щях да бъда подложен на шантаж.
Разбрах и друго: че ако тези неща, които Френци ми довери, излязат наяве и полицията открие, че аз съм загадъчният мистър Шерард, щеше да лъсне и очевидният мотив за убийството й. Полицията ще поддържа тезата, че Хелън се е опитала да ме шантажира; аз не съм бил в състояние да платя и за да запазя новата си служба, съм я бутнал от скалата.
Сега беше мой ред да тръгна да се разхождам из стаята. За щастие Френци не ме следеше с поглед. Остана си в стола, забил очи в тавана.
— Разбираш ли сега защо мисля, че би могла да бъде убита — продължи Френци. — Сигурно твърде често е прилагала този номер. Не мога да повярвам, че е била сама в Соренто. Сигурен съм, че е имало и мъж с нея. Ако е била убита, единственото, което трябва да направи полицията, е да го открие.