Той се озърна наоколо, намери стол в една линия с мен и седна.
— Съжалявам, но вече не е възможно да внушаваме на съдия-следователя от Неапол, че смъртта на синьорина Чалмърс е била случайна — каза той. — Има няколко подозрителни пункта. Възнамеряваме да направим пълно разследване.
Запазих на лицето си маска на безизразност.
— И какво следва от това? — рекох аз, като срещнах хладния му, проницателен поглед.
— Синьорината е имала много приятели — каза той. — Установихме, че е раздавала свободно и щедро ласките си.
— Много тактично се изразихте, лейтенанте. Искате да кажете, че е водила неморален живот?
Той кимна.
— Така излиза.
— Но Чалмърс няма да хареса този извод. Сигурен ли сте във вашите факти?
Той се раздвижи притеснено.
— Естествено. За нас е повече от вероятно, че е убита от някой свой приятел. Сега ще има разследване на убийство. Вече събрах имената на мъже, с които тя се е познавала. И вашето име е сред тях.
— Намеквате ли с това, че съм имал неморални отношения с нея? — попитах аз и си наложих да срещна погледа му. — Защото в такъв случай ще имам изключителното удоволствие да заведа дело срещу вас.
— Не правя никакви намеци, синьор. Вие сте я познавали. Опитвам се да изясня положението. Драговолно приемате факта, че мъж, с когото тя се е познавала, я е убил. И може би ще бъдете така добър да ми помогнете. Ще имате ли любезността да ми кажете къде сте били в деня на смъртта й?
Очаквах да ми зададат този въпрос, както ми изглеждаше, много, много отдавна.
— Смятате, че аз съм я убил? — попитах с глас, който едва ли приличаше на моя.
— Не, не смятам. Правя списък на мъжете, които са я познавали. Срещу името на всеки от тях отбелязвам местонахождението на този мъж по време на смъртта й. По този начин ще си спестя много време. Ще трябва да разследвам само онези от тях, които не могат да докажат къде са се намирали по времето, когато е била убита.
— Разбирам — поех дълбоко и бавно дъх. — Искате да знаете къде съм бил преди четири дни?
— Ако обичате, кажете.
— Няма да е трудно. То беше денят, в който започна отпуската ми. Възнамерявах да отида във Венеция. Пропуснах да си резервирам стая и като разбрах, че съм много закъснял да го направя, останах тук да работя върху романа си. На другата сутрин…
— Не се интересувам какво сте правили на другата сутрин — отбеляза Карлоти. — Искам само да зная какво сте правили на двайсет и девети.
— Окей. Бях си тук, в Рим, и работех над романа си. Работих целия следобед и вечерта до три часа след полунощ. Не съм излизал от квартирата си.
Той погледна към лъснатите си до блясък обувки.
— Някой да ви се е обаждал през това време? — попита с надежда.
— Никой. Всички смятаха, че съм във Венеция.
— А някой да ви е телефонирал?
— Никой, поради същата причина.
— Разбирам.
Настъпи дълга, неловка пауза, по време на която той гледаше в обувките си. После изведнъж вдигна глава. Срещата с очите му напомняше горелка, насочена в лицето ми.
— Е, благодаря, синьор — каза той и стана. — Случаят е сложен. Единствено чрез събиране на сведения и отговори ще можем евентуално да достигнем до истината. Извинете, ако съм ви отнел твърде много време.
— Няма нищо — отговорих аз и усетих, че ръцете ми са лепкави, а устата ми суха.
— Ако реша, че можете да ми помогнете с нещо, отново ще ви се обадя. — И тръгна към вратата. После се спря и ме погледна. — Има ли нещо, което бихте искали да добавите? Нещо, убегнало от паметта ви, което би могло да ми бъде в помощ?
— Паметта ми не е толкова несигурна.
Той се взря в мен.
— Не мисля, че трябва да се отнасяте към тази работа лекомислено, синьор. Това е в края на краищата разследване на убийство. Понапрегнете паметта си. Може да се сетите за нещо.
— Непременно. Ако изровя нещо, ще ви се обадя.
— Ще се радвам в такъв случай.
Кимна и като отвори вратата, мина в коридора. Чувствах се така разстроен, че не се реших да го съпроводя до входната врата. Той сам се озова до нея. Когато чух тя да се затваря зад него, загасих цигарата, станах и отидох до прозореца.
Загледах се в колите, които кръжаха около Форума. Няколко тъмни облака бавно припълзяваха иззад строгия силует на Колизея: сигурен признак, че нощта ще бъде дъждовна. Видях как Карлоти се качи в полицейската кола и замина.