Настъпилият смут в тази тиха, тъмна вила се равняваше на земетресение.
Отекна трясък: някой отключи входната врата и я разтвори така буйно, че тя се удари с все сила о стената.
После мъжки глас изрева:
— МАЙРА!
Преди години, като дете, в САЩ, ме бяха завели на състезание по надвикване. Бях страшно впечатлен от огромната сила на звука, която излизаше от мощните гърла на състезателите. Този звук, който долетя откъм стълбите и прокънтя в тъмната, тиха стая, беше също тъй гръмовен. Той ме вледени, от него космите на врата ми настръхнаха и сърцето ми замря.
Отекна нов трясък, който разтърси къщата, когато мъжът на долния етаж затръшна входната врата. После ужасният, първобитен глас изрева отново:
— МАЙРА!
Познах гласа. Бях го чул по телефона. Беше дошъл Карло!
Като се придвижих тихо, напуснах спалнята. Лампите в преддверието бяха запалени. Приближих до горния край на стълбищния парапет и предпазливо надникнах надолу. Не успях да видя никого, но сега светеше и в хола.
После грубият глас започна да пее.
Това беше глас на хулиган: немелодичен, цинично силен, безкрайно вулгарен. Това не можеше да се нарече песен: беше нещо, долетяло от джунглата, звук, от който плувнах в пот.
Изчаках горе, защото единственият изход от тази вила беше по стълбите надолу. А докато Карло е долу, нямах никакъв шанс да се покажа.
Останах в полумрака, на половин метър от парапета, където не можех да бъда забелязан. И слава Богу, защото изведнъж зърнах фигурата на мъж, застанал на осветения праг на хола.
Оттеглих се сред по-гъстия полумрак. Това беше същата фигура с широки рамене, която бях видял да се прокрадва около вилата в Соренто. Бях сигурен, че не греша.
Настъпи дълга пауза, пропита с нервно напрежение, по време на която Карло остана неподвижен, извил глава встрани, сякаш заслушан.
Затаих дъх, а сърцето ми туптеше оглушително в гърдите, и продължих да изчаквам.
Карло се приближи бавно до средата на хола. После спря, с ръце на бедрата, разтворил дългите си крака и загледан към стълбите.
Светлината от лампата над главата му го озаряваше обилно. Той изглеждаше така, както ми го бе описал Френци: бичи врат и груби черти, животинска красота. Облечен беше с чер пуловер и черни панталони, краищата на които бяха затъкнати в чифт ослепително лъснати мексикански ботуши. На дясното си ухо имаше златна обица и изглеждаше едър и силен като бик за корида.
Карло дълго се взира точно към мястото, където се укривах. Бях сигурен, че не ме вижда. Не смеех да мръдна, за да не би движението да привлече вниманието му към мен.
После той изведнъж изрева:
— Слез долу или ще се кача горе да те смъкна насила!
Девета глава
I
Слязох долу.
Нямах друг избор. На площадката на стълбите нямаше място за бой, а освен това единственият изход от вилата беше надолу по стълбите и оттам през входната врата или през някой от прозорците на партера.
Слязох бавно.
Не съм съвсем пигмей, но не си правех илюзии, че имам особени шансове срещу такъв бик. Начинът, по който той се беше придвижил от всекидневната до средата на хола, ми подсказа, че ще бъде бърз като светкавица, когато ме нападне.
Като слязох до средата на стълбите, бях осветен напълно от лампите в хола и спрях, за да може той да ме види.
Ухили се широко, оголил едрите си, равни бели зъби.
— Здрасти, Мак — рече той. — Не мисли, че това е изненада. Бях подир теб по целия път от вас дотук. Хайде, слез! Чаках те да си побъбрим.
Отстъпи четири крачки назад, за да не бъде много близо до мен, когато достигна хола. Слязох долу. Ако ми се нахвърли, щях да се опитам да го парирам, но аз нямаше да предприема нищо — поне засега.
— Ела тука и седни — каза той и размаха палец към всекидневната.
Влязох, избрах удобно кресло, обърнато към вратата, и седнах. Вече бях овладял нервите си. Питах се какво ли смята да предприеме. Не бях убеден, че ще извика полицията. Стига да покажа на полицаите моите вещи на горния етаж и той щеше да загази повече от мен.
Последва ме във всекидневната и седна с лице към мен на облегалката на голямо кожено кресло. Продължаваше да се хили. Зигзагообразният белег на лицето му изпъкваше рязко с белотата си на фона на силно мургавата кожа.
— Намери ли си нещата горе? — попита и извади пакетче американски цигари. Измъкна една, лепна я на дебелата си долна устна и я запали с клечка, която драсна о нокътя на палеца си. С тази си постъпка ми напомни кадър от холивудски гангстерски филм.