— Боже господи! — възкликна той, когато се обади. — Не знаеш ли, че е неделя, смахнат тъпако? Легнах си в четири сутринта!
— Не ми хленчи — рекох аз. — Трябва ми информация. Чувал ли си за някой си Верони, частен детектив, който се занимавал със специални случаи и вземал много скъпо?
— Не съм — каза Матюс. — Схванал си погрешно името. Познавам всички частни детективи в този град. Сред тях няма никакъв Верони.
— Да не би да ти е убегнал от погледа?
— Напълно сигурен съм, че няма такъв. Сгрешил си името.
— Благодаря, Джим. Извинявай, че те вдигнах от леглото — отвърнах аз и затворих, преди да започне да ме ругае.
Казах на бармана, че съм променил решението си за питието, занесох уискито на масата си и продължих да преглеждам сведенията.
От петнайсетте мъже, които Хелън беше шантажирала, аз единствен, както излизаше от тези сведения, имах не само мотива, но и възможността да я убия.
Прекарах още пет минути, премисляйки ситуацията, после довърших питието и, почувствал се по-самоуверен, се върнах в кафе-бара.
Сарти седеше там, където го бях оставил, въртеше в ръце шапката си и изглеждаше тъжен. Стана, когато го доближих, и седна, след като седнах аз.
— Благодаря ви, че ми дадохте възможност да прочета това — казах аз и му подадох снопа листа.
Той се отдръпна от тях, сякаш му бях размахал пред лицето отровна змия.
— Те са за вас, синьор. Не бих искал да ги задържам.
— Да, разбира се. Разсеях се. — Сгънах листата и ги сложих във вътрешния си джоб. — Синьор Верони има ли копия?
Гънките в края на устните на Сарти се извиха надолу.
— За жалост, да.
Запалих цигара и изпънах крака. Престанах да изпитвам страх. Бях осенен от идеята какво се крие зад тази инсценировка.
— Синьор Верони богат ли е? — попитах.
Сарти повдигна черните си, кръвясали очи и ме погледна въпросително.
— Частният детектив никога не е богат, синьор — каза той. — Работиш един месец, а после три месеца стоиш без всякакъв ангажимент. Не бих казал, че синьор Верони е заможен.
— Мислите ли, че бихме могли да се спазарим с него?
Сарти като че се замисли. Почеса се по осеяното си с пърхот теме и се намръщи към бронзовия пепелник, който стоеше до него на масата.
— В какъв смисъл да се спазарим, синьор?
— Да речем, че му предложа да откупя от него сведения — казах аз. — Вие навярно сте ги чели.
— Да, синьор. Четох ги.
— Ако Карлоти се добере до тях, ще направи извода, че аз съм виновен за смъртта на синьорината.
Сарти придоби такава физиономия, сякаш се готвеше да избухне в сълзи.
— Такова беше злополучното впечатление, което придобих и аз, синьор. Това е единствената причина, поради която помолих синьор Верони да не предприема нищо до три дни.
— Допускате ли, че високото чувство за дълг на Верони ще му попречи да се спазари с мен?
Сарти повдигна тлъстите си рамене.
— В моята професия, синьор, се гледа винаги напред. Добре е да си подготвен за всяка евентуалност. Реших, че е възможно да пожелаете да скриете тези сведения от лейтенант Карлоти. И споменах това на синьор Верони. Той е мъчен човек: чувството му за дълг е прекалено силно, но аз съм негов отдавнашен приятел и е възможно да си разкрия картите пред него. Зная, че мечтата му е да си купи лозе в Тоскана. Така че е възможно да го убедим.
— Наемате ли се да го убедите?
Сарти като че се поколеба.
— Вие сте мой клиент, синьор. Когато поема някой клиент, аз му оказвам цялостна подкрепа. На този принцип почива работата ми. Тя е трудна и опасна. Нося съдебна отговорност, но въпреки това, щом желаете, с готовност ще поема риска, за да бъдете доволен.
— Вашите съображения са не по-малко възвишени от тези на синьор Верони — казах аз.
Той се усмихна печално.
— Задачата ми е да ви бъда в услуга — отвърна той.
— Колко според вас ще струва едно лозе в Тоскана? — изрекох, без да гледам в него. — Смятате ли да го попитате?
Той срещна очите ми без всякакво усилие.
— Засегнах въпроса пред него. Синьор Верони не е напълно лишен от средства, синьор. Като че ли не му достига половината от нужната сума: десет милиона лири.
Десет милиона лири!
Това щеше да ме лиши от всичките пари, с които разполагах. През петнайсетте години като журналист бях успял да спестя точно толкова.
— И срещу тази сума той ще бъде готов да предаде всички екземпляри от тези сведения и няма да каже нищо на полицията?