Чух го как рязко си поема дъх. Бях сигурен, че лицето му е станало мораво.
— Даваш ли си сметка какво приказваш? — запита страховито. — Какво, по дяволите…
— Чуйте: имам уговорена среща и много бързам — прекъснах го аз. — Имам неоспоримо доказателство, че дъщеря ви е била наркоманка и шантажистка. Движела се е с пропаднали хора и престъпници и е била любовница на Меноти. Наляво и надясно се говори, че точно тя го е предала и вероятно е била убита, защото е била достатъчно глупава да се опита да шантажира неговия убиец.
— Господи! Ще съжаляваш за това! — изрева Чалмърс. — Сигурно си пиян или побъркан, щом си позволяваш да разговаряш така с мен. Как смееш да плещиш такива лъжи! Дъщеря ми беше добро, скромно момиче…
— Да, чувал съм го вече — прекъснах го нетърпеливо. — Почакайте да видите доказателствата. Имам списък с имената на петнайсет мъже, с които е била интимна и които е шантажирала, защото са й трябвали пари за наркотици. Това не са мои фантазии. Карлоти също знае. Един частен детектив я е следил, откакто е пристигнала в Рим, и е изписал цели страници доказателства с дати и подробности, които не можете да оборите.
Внезапно от другия край на линията настъпи мълчание и за миг помислих, че връзката се е прекъснала, но като нададох ухо, дочух тежкото дишане на Чалмърс.
— Предпочитам да дойда на място — рече той най-сетне, и то с много по-мек тон. — Извинявай, че така те навиках, Досън. Би трябвало да зная, че няма да кажеш нищо против дъщеря ми, без да имаш основание. Това е тежък удар за мен. Дано не е чак толкова лошо, колкото звучи.
— Моментът не е подходящ да се залъгвате — казах аз. — Това е гадна каша, която трябва да изсърбаме.
— Зает съм до четвъртък — добави той, но вече твърдостта в тона му беше напълно изчезнала. — Ще бъда в петък в Неапол. Ще ме посрещнеш ли там?
— Ако мога, ще го направя, но нещата се развиват така бързо, че не мога да обещая за толкова дни напред.
— Не говори ли с Карлоти? Не можем ли да отложим следствието? Трябва ми време да проуча тези неща.
— Касае се за убийство — казах аз. — Никой от двама ни не може нищо да направи.
— Опитай все пак. Разчитам на теб, Досън.
Усмихнах се тъжно на отсрещната стена. Питах се колко ли още ще продължава да разчита на мен. Питах се и какво ли ще каже и направи, ако му открия, че съм един от петнайсетте мъже, с които е имала вземане-даване скъпоценната му дъщеря.
— Ще говоря с него — обещах, — но не мисля, че ще се вслуша в думите ми.
— Кой я уби, Досън?
— Един тип на име Карло Манкини. Засега не мога да го докажа, но смятам да опитам. Обзалагам се, че той е убил Меноти, а дъщеря ви е предала Меноти на него.
— Това е невероятно! — Чалмърс звучеше като цапнат с мокър парцал. — Мога ли да направя нещо в тази насока?
— Хм. Ако успеете да накарате момчетата да се поровят из живота на Меноти — казах, — биха могли да открият нещо полезно. Вижте дали могат да намерят нещо за Манкини и Сети. Интересува ме връзката помежду им. Нека опитат да се доберат до наркотика, който си е доставяла Хелън, и да научат дали тя е посещавала апартамента на Меноти.
— И дума да не става! — почти изкрещя той. — Не искам никой да знае за това! То трябва да се потули, Досън!
Изсмях се.
— Шансовете ви да запазите това в тайна са равностойни на предотвратяването на експлозията на водородна бомба — казах аз и затворих телефона.
Изчаках малко, после се обадих в Главното полицейско управление. Попитах дали лейтенант Карлоти е на смяна. Дежурният сержант отговори, че според него лейтенант Карлоти е в кабинета си. Каза ми да почакам. След около минута Карлоти се обади.
— Да, синьор Досън? — Звучеше спокойно. — Какво мога да изправя за вас?
— Искам да се уточня за следствието. Определено е за единайсет и половина. Така ли е? — попитах аз.
— Да. Нощес заминавам за там. Желаете ли да пътувате с мен?
— Не нощес. Ще взема ранния сутрешен самолет. Как се развива разследването?
— Задоволително.
— Няма ли вече арести?
— Засега не, това изисква време.
— Разбирам. — Запитах се дали да не му кажа, че Чалмърс ми е крещял за отлагане, но реших, че това няма да донесе нищо добро. — Как стои работата с апартамента на синьорина Чалмърс? Привършихте ли вече с него?
— Да. Смятах да ви го кажа. Ключа оставихме на портиера. Снех тази сутрин полицейския пост.