Нямаше и следа от него. Поколебах се. Къде ли е? Не смеех да се гмурна във водата, преди да разбера точно къде се намира. Очите ми затърсиха Хари из гъстите сенки наоколо. Огледах и двете рамена на пристана. И там не го видях.
После изведнъж усетих леко дишане зад себе си. Студен и лепкав мраз полази по гърба ми. Полуизвърнах се и в този миг една мускулеста космата ръка се обви около врата ми и стегна гърлото ми в стоманени клещи, а в гърба ми се вряза кораво и костеливо коляно.
Дванадесета глава
I
В краткия миг, преди ръката да стегне гърлото ми, прекъсвайки достъпа на въздух от дробовете, вече знаех, че този човек, навярно въпросният Хари, беше силен колкото мен, ако не и повече. Започнах отчаяна борба за въздух, а дробовете ми като че щяха да се пръснат. Не можех да хвана противника си, защото той ме смъкваше назад, а коленете му стържеха в гърба ми. Имаше само един начин да се отскубна от хватката му; да се отпусна. Краката ми се подвиха и аз рухнах на колене, като едновременно успях да извия гръб и да изведа противника пред себе си.
Чух го да изругава приглушено и хватката на гърлото ми се стегна яростно. Направих отчаяно усилие да го повдигна над главата си, но той беше много тежък. Вместо това промених равновесието и на двама ни. Краката ми се хлъзнаха по мокрите стъпала и двамата се търколихме в морето.
Неочакваното озоваване във водата разхлаби хватката му. Улових го за китката и отлепих ръката му от гърлото ми, а после се извих с лице към него и подпъхнах длан под брадата му, обръщайки го по гръб. Отскубнах се от него и се показах задъхан на повърхността на водата.
Боях се единствено да не извика за помощ. Каквото и да се случи, онези във вилата не биваше да узнаят, че съм бил там горе.
Противникът ми се показа на повърхността на три метра от мен. Видях го, преди да отръскам водата от очите си. Гмурнах се под него, улових единия му крак и го повлякох надълбоко.
Той така отчаяно зарита, че бях принуден да го пусна. Изплувахме и двамата на повърхността. Успях да видя само оцъклените му очи и озъбената уста. Той ме доближи и вдигна над водата дясната си ръка. Блесна стомана. Отскочих встрани. Ножът мина на сантиметри от мен. Гмурнах се, описах тесен кръг, за да го доближа, забелязах, че тъмната маса на тялото му е на достъпно разстояние, сграбчих го за кръста и го дръпнах отново под водата. Лявата ми ръка зашари и напипа дясната му китка.
Той се задърпа като луд и единственото, което можех да направя, беше да се опитам да го задържа. Държах го под водата колкото можех, а после, когато и моите дробове достигнаха предела на възможностите си, го пуснах и се изтласках на повърхността. Той изплува горе четири-пет секунди след мен и немощните му загребвания ми подсказаха, че е крайно изтощен.
Беше изтървал ножа и когато опита отчаяно да се отскубне от мен, нададе дрезгав вик.
Впуснах се след него и като обхванах раменете му, отново го натиках под водата. Гмурнах се след него, но сега той почти не оказваше съпротива и когато пак се озовахме на повърхността, беше свършил. Щеше да потъне, ако не бях го сграбчил за яката и задържал над водата. Главата му безжизнено увисна, не го чувах да диша.
Бях само на няколко метра от привързаната за халката гребна лодка. Довлякох го до нея и го прехвърлих вътре, като едва не преобърнах лодката при това мое изключително усилие. Качих се в лодката и се надвесих над него. Тъй като беше в тежко състояние, аз го обърках по лице, за да може водата, която бе погълнал, да изтече от него, а после отвързах въжето на лодката, поставих веслата в ключовете и загребах с все сила към Соренто.
Трябва да бях изминал към половината път — светлините на вилата вече не се виждаха, — когато Хари се размърда и замърмори нещо. Нямах намерение да му дам възможност да се съвземе. Не можех да допусна бой с него в тази малка лодка. Побързах да прибера веслата, и после, като се покатерих на съседната седалка, го достигнах в момента, в който той бавно се повдигна до седящо положение.
Повдигна глава и брадата му се превърна в отлична мишена. Нанесох десен прав и при удара ожулих кожата на кокалчетата си. Той политна назад, сякаш покосен от куршум, и когато главата му изтрещя о дъното на лодката, отново се отпусна безжизнен. Долазих обратно до мястото си и продължих да греба. Той не помръдна чак до пристанището на Соренто.
Моят лодкар ме чакаше и очите му щяха да изскочат от почуда, когато видя, че не съм с неговата лодка. Направо щеше да падне, когато сграбчих Хари, измъкнах го от лодката и го тръшнах на брега. От сътресението Хари се свести и бавно се изправи на крака. Пристъпих към него и като парирах слабия му замах с лявата ръка, му нанесох още един съкрушителен удар в челюстта, като го проснах по гръб в краката на лодкаря.