Впрочем, пространството не беше съвсем празно. Както обикновено, по земята се въргаляха бутилки, стари гуми, смачкана врата от лада и купища квазимеханична смет, каквато се трупа около гаражите.
Освен това, имаше и един самолет.
Той заемаше почти цялото свободно място, но Мария го видя най-накрая. Сигурно защото няколко секунди мозъкът й трябваше да филтрира като безспорна халюцинация сигналите, постъпващи от очите. Достраша я.
„Откъде-накъде самолет? — помисли си тя. — Макар че откъде-накъде пък Шварценегер? И все пак е доста странно.“
— Какво е това? — попита тя.
— Изтребител с вертикално излитане и кацане „Хариър“ — каза Шварценегер, — модел „А-4“.
Мария видя на лицето му неговите прочути трапчинки — Шварценегер се усмихваше. Тя леко свъси пухкавите си вежди и страхът в душата и се смени с ревност към огромното насекомо от стъкло и метал, явно заемащо в сърцето на Шварценегер не по-малко място от самата нея.
Той тръгна към самолета. Потънала в собствените си мисли, Мария не го последва веднага и тогава нещо сякаш я дръпна напред, като че ли Шварценегер бе трактор, а тя — набързо прикачен към него селскостопански агрегат.
— Но тук мястото е само едно — учуди се тя, като видя седалката под стъкления капот на кабината.
— Няма страшно — каза Шварценегер, вдигна я леко и я настани на крилото.
Мария сви крака, после се изправи върху скосената дуралуминиева плоскост. Подухна вятър, дрехата и се развя и тя си помисли, че в романтични роли винаги е имала успех.
— Ами ти? — попита.
Но Шварценегер беше вече в кабината. Беше влязъл изненадващо бързо и сръчно и Мария реши, че всичко е само монтаж или комбинирани снимки. Подал глава от кабината, той се усмихна и и направи знак от свити на колелце палец и показалец; Мария си рече, че може да означава венчална халка.
— Седни върху тялото на самолета — каза Шварценегер, — там, където започват крилата. Не бой се. Представи си, че е въртележка. И че си яхнала конче.
— Ама ти да не се каниш да… Шварценегер кимна.
Черните му очила надничаха право в душата й и Мария разбра, че сега, точно в този момент се решава съдбата и. Явно беше някакъв тест. Една жена, достойна да е с Шварценегер, не можеше да е страхливо и долнопробно същество, годно само за блудкави многосерийни интриги на сексуална основа. Трябваше да е способна да посреща смъртната опасност лице в лице и да не издава чувствата си с нищо, освен с усмивка. Мария опита да се засмее и усети, че усмивката и се получава малко вяла.
— Чудесна идея. Но няма ли да ми е студено?
— Ще се върнем бързо — каза Шварценегер. — Сядай. Мария сви рамене и внимателно пристъпи към тялото на самолета (то се издуваше над на крилата като рибешки гръбнак) и с прибрани крака седна върху него.
— NO — възрази Шварценегер. — Като амазонка ще яздиш, когато идем на ранчото ми в Калифорния. Сега седни нормално. Инак ще те отвее.
За миг Мария се поколеба.
— Обърни се — каза тя.
Шварценегер се усмихна с лявото ъгълче на устата си и се извърна. Мария прехвърли единия си крак през дуралуминиевия гръбнак и яхна тялото на самолета. Металът отдолу беше студен и леко влажен от росата; тя се понадигна, за да подпъхне якето си и изведнъж и се стори, че най-нежните части на тялото и са залепнали за грубите бедра на легнал по гръб железен човек — поваления от вятъра на промените Дзержински или може би някакъв адски робот. Тя се стресна, но кратката халюцинация мигом свърши. Смени я усещането, че е седнала върху изваден от хладилника тиган. Всичко започваше да и харесва все по-малко.
— Арнолд — извика тя, — сигурен ли си, че трябва да го правим?
Беше кътала тези думи за съвсем друг случай, но сега те сами се откъснаха от устните и. Шварценегер помисли няколко секунди.
— Нали искаше да летиш? Но щом те е страх…
— Не — пряко волята си извика Мария, — изобщо не ме е страх. Просто ти създавам толкова много проблеми.
— Няма проблеми. Сега ще стане доста шумно, тъй че сложи си слушалките. Между другото, какво слушаш?
— „Джихад Кримсън“ — отвърна Мария и нагласи малките розови възглавнички на ушите си.
Лицето на Шварценегер се вкамени. Ако не беше вятърът да раздуха изрусената му с перхидрол коса, Мария щеше да си помисли, че някой от снимачната група е сменил истинския Шварценегер с манекен.