Нефер се изправя с въздишка, а Хилто приближава колесницата, скача от нея и пада на едно коляно пред него. Сваля бронзовия шлем и крещи с глас, свикнал да дава команди на бойното поле:
— Фараон Тамоз е мъртъв! Привет на Фараон Нефер Сети. Да живееш вечно!
Сети е божественото име на принца — едно от петте имена на могъщество, които са му дадени още при раждането, дълго преди да е станало сигурно, че ще се възцари на трона. Никому не е позволено да произнася това име, преди момчето да стане фараон.
— Фараоне! Могъщи бик! Дошъл съм да те заведа в свещения град, за да се въздигне свещения ти образ, както Хор е изваян от злато.
— Ами ако реша да не тръгна с теб, Благородни Хилто? — пита Нефер.
Войнът се опечалява.
— Въпреки цялата си любов и вярност, фараоне, регентът на Египет издаде най-строга заповед да те заведа в Тива. Ще бъда принуден да изпълня тази заповед, даже с риск да предизвикам неудоволствието ти.
Нефер хвърля поглед към Таита и пита полугласно:
— Какво да сторя?
— Ще трябва да тръгнем с тях.
11
Поеха назад към Тива, съпровождани от петдесет бойни колесници, под командата на Хилто. Според строгите разпореждания, колоната се отправи най-напред към оазиса Бос. Изпратиха бързоходец да предупреди Благородния Наджа, регента на Египет, който напусна Тива и дойде да посрещне в оазиса младия фараон Нефер Сети.
Потънала в прах и мръсотия от дългото странстване из пустинята, колоната пристигна в Бос на петия ден. Когато влязоха в сянката на палмови дървета, едно подразделение от фатийската гвардия беше строено за тържествено посрещане. Войниците стояха с прибрано оръжие и размахваха палмови клонки. Всички пееха:
Нефер стои прав между Хилто и Таита в първата колесница. Дрехите му са мръсни и парцаливи, а гъстите кичури — цели в прах. Слънцето е обгорило лицето и ръцете му до цвета на зрял бадем. Хилто кара колесницата през войнския шпалир и Нефер се усмихва стеснително на онези лица в строя, които са му познати. Войниците го приветстват спонтанно. Те обичаха баща му, а сега обичат него.
По средата на оазиса, близо до извора, е издигнат лагер с разноцветни палатки. Пред царската шатра стои Благородният Наджа, заобиколен от свита придворни, аристократи и жреци, в очакване да приветства фараона на Египет. Той е величествен, облечен в могъществото и славата на регентската власт, блестящ в злато и скъпоценни камъни, ухаещ на благовонни масла и ароматни настойки.
От двете му страни са застанали Хесерет и Мерикара, принцеси от царския двор на Тамоз. Лицата им са бели като платно от грим, а очите — огромни и черни от въглен. Даже зърната на обнажените им гърди са боядисани като зрели череши. Перуките от конски косъм са им големи, а полите натежали от перли и злато, така че двете стоят сковани като кукли.
Щом Хилто докарва колесницата пред Благородния Наджа, той пристъпва и сваля от нея мърлявото момче. Нефер не бе имал възможност да се измие, откак напуснаха Гебел Нагара и мирише на пръч.
— Твоят регент те приветства, фараоне! Аз съм ти верен слуга и приятел. Да живееш хиляда години — добавя той отчетливо, та всички близкостоящи да чуят. Благородният Наджа отвежда Нефер за ръка до подиум, изработен от черно дърво, донесено от вътрешността на континента инкрустиран със слонова кост и седеф. Настанява го отгоре и като пада на колене, целува мръсните и ожулени крака на момчето, без следа от погнуса. Ноктите са очукани и пълни с черна кал.
След това се изправя и сваля парцаливата туника на Нефер, за да се види фараонската татуировка върху бедрото. Бавно завърта момчето, така че всички да я съзрат.
— Привет, фараон Сети, бог и син на богове! Ето го знакът! Всички народи по земята го виждат и треперят пред мощта на нашия цар. Склонете глави пред величието на фараона!
Войниците и струпаните около подиума придворни надават мощен възглас.
— Привет, фараоне! Да си жив вечно в могъщество и слава!
Наджа бута напред принцесите и те коленичат, за да се закълнат във вярност на брат си. Гласовете им не се чуват, докато Мерикара, по-малката, не издържа и скача на подиума, зашумяла златоткани поли. Хвърля се към брат си.