— Нефер — пищи тя, — ако знаеш колко ми липсваше. Мислех, че си умрял.
Нефер отвръща вдървено на прегръдката, а тя се извръща настрана и прошепва с кикот:
— Смърдиш ужасно!
Благородният Наджа дава знак и една прислужница отвежда децата, след което могъщите благородници на Египет, предвождани от членовете на съвета, минават един по един пред Нефер и се заклеват във вярност. Настъпва миг на сконфузено объркване, когато фараонът оглежда събралите се и пита с ясен, пронизващ глас:
— Къде е чичо ми Крат? Той трябва да ме поздрави пръв.
Тапа мърмори някакво обяснение:
— Благородният Крат не можа да дойде. Ще обясним по-късно, Велики. — Стар и немощен, Тала е новият предводител на съвета. Наджа го е подчинил напълно.
Церемонията приключва по даден от Наджа знак. Той плясва с ръце и заявява:
— Фараонът пристига от дълъг път. Трябва да си почине, преди да поведе процесията към столицата.
Хваща покровителствено Нефер за ръка и го въвежда в царската шатра, чиито просторни салони и коридори могат да подслонят цяло гвардейско подразделение. Там го очакват началникът на царския гардероб, парфюмеристи и фризьори, пазителят на царските бижута, слуги, масажисти и прислужнички в банята.
Таита е решен да не се отделя от момчето, за да го пази. Той прави опит да се включи незабелязано в царския антураж, но длъгнестата му фигура и сребърна глава го открояват ярко сред останалите, а славата му е такава, че няма кътче в цялата страна, където да мине незабелязан. Пред него начаса изниква стражник.
— Привет, Благородни Таита! Нека боговете бъдат винаги благосклонни към теб. — Макар фараон Тамоз да му даде благородническа титла в деня, когато подпечата указа за освобождаването му от робство, Таита и до ден-днешен изпитва неудобство при споменаването й.
— Регентът на Египет те търси. — Поглежда мърлявите парцали по стария маг, както и оръфаните прашни сандали. — Май е по-добре да не се явяваш в този вид. Благородният Наджа не понася лоши миризми и непрани дрехи.
12
Шатрата на Благородния Наджа е по-голяма и луксозно обзаведена от фараонската. Седнал е върху трон, изработен от резбован абанос и слонова кост, инкрустиран със злато и с още по-рядкото и скъпо сребро, върху който са изобразени главните богове на Египет. Песъкливата земя е покрита с вълнени килими, обагрени в красиви цветове, сред които преобладава светлозеленият — символ на тучните плодородни поля по бреговете на Нил. След утвърждаването му като регент, Наджа приема зеленото за цвят на своя двор.
Той е убеден, че благородните аромати привличат боговете и затова в множество провесени от прътите на шатрата сребърни кадилници дими тамян. Върху ниска маса пред трона са поставени вази с благовония. Регентът е махнал перуката си, а един роб крепи върху бръснатото му теме конус, направен от ароматизиран пчелен восък. Той се топи и се стича по бузите и врата му, където се охлажда и застива.
В шатрата мирише като в градина. Даже придворните, чуждите посланици и различни просители, насядали в редици с лице към трона, са принудени да се окъпят и намажат с благовония, преди да бъдат допуснати при регента. Същото е сторил и Таита. Косите му са измити и сресани над раменете, а полата — току-що изпрана и колосана, белее ослепително. Той коленичи при входа, за да даде израз на преклонение пред трона. Изправянето му се придружава от тиха глъч. Чуждите посланици го гледат с любопитство и преповтарят името му. Даже присъстващите войни и жреци допират глави и шептят „Магьосникът!“
— Старият Таита, адепт на Амон Ра!
— Таита, раненото око на Хор!
Благородният Наджа вдига поглед от папируса в скута си и се усмихва. Той е наистина красив мъж, с изваяни черти и чувствени устни. Носът му е тънък и прав, а живите интелигентни очи имат цвета на златен ахат. Гърдите и ръцете му са мускулести и гладки.
Таита бързо оглежда най-близките до трона редици. За краткото време от смъртта на фараона Тамоз, в структурите на властта и благородничеството са настъпили видими промени. Много известни лица липсват, а много други са изплавали от мрака на неизвестността в светлината на регентското благоволение. Не на последно място сред тях е Асмор от фатийската гвардия.
— Ела насам, Благородни Таита! — Гласът на Наджа е тих и приятен. Таита приближава трона и редиците на придворната свита се отдръпват, за да му сторят път. Регентът се усмихва.