Пълководецът Асмор се изпречи пред него и каза с усмивка и учтив поклон:
— Благородният Наджа, регент на Египет, те моли да не си отиваш. Кани те на частен разговор.
Асмор бе станал началник на регентската гвардия с титла „Най-добър сред десет хиляди“. За съвсем късо време се превърна в човек с власт и влияние. Таита не можеше да отхвърли такава покана, а и нямаше защо да го прави. Той кимна и каза:
— Аз съм слуга на фараона и неговия регент. Нека живеят и двамата хиляда години.
Асмор го отведе до гърба на шатрата и придържа завесата, за да мине. Таита се оказа на открито, под сянката на палмите, а недалеч имаше малка палатка, само с едно помещение. Дванадесет стражника я бяха обградили от всички страни. Това беше мястото за частни аудиенции. Никой не смееше да се появи наоколо, без нарочна покана. По даден от Асмор знак, войниците сториха път на двамата и военачалникът пропусна стария маг в палатката.
Наджа вдигна поглед от бронзовия леген, в който миеше ръцете си.
— Добре дошъл, Благородни. — Той се усмихна дружелюбно и направи знак към купчината възглавници върху покрит с килим под, по средата на помещението. Таита се настани, а Наджа кимна на Асмор, който застана на входа с оголена крива сабя в ръка. В палатката бяха само тримата и нямаше как разговорът да бъде подслушан.
Наджа бе свалил от себе си украшенията и знаците на държавната власт. Усмихнат и приветлив, той седна срещу стария маг. Посочи поднос сладкиши и пълни с шербет златни бокали.
— Заповядай, вземи си!
Таита понечи да откаже инстинктивно, обаче си даде сметка, че подобен отказ би показал истинските му чувства и би поставил нащрек регента.
До момента Наджа нямаше откъде да знае, че Таита беше наясно с намеренията му, по отношение на новия фараон, както и с престъпленията на регента и по-нататъшните му планове. Наведе глава в израз на благодарност и сложи ръка върху по-далечната чаша. Изчака Наджа да вземе другия бокал. Наджа отпи без колебание.
Таита поднесе бокала към устните си, отпи от сладката течност и задържа отпитото върху езика си. Има хора, които се хвалят с лишени от вкус смъртоносни отрови, които оставали незабелязани, но Таита бе изучавал всички опасни за живота вещества и нямаше средство, с чиято помощ да се прикрие вкуса им от опитния му език. Питието не беше отровно и той го глътна с наслада.
— Благодаря ти за доверието — каза Наджа мрачно и Таита разбра, че става дума за нещо повече от шербет.
— Аз съм слуга на царя, следователно и на неговия регент.
— Ти си личност с неоценима стойност за короната — отвърна Наджа. — Служил си предано на трима фараони и доверието на всички тях в теб е било безгранично.
— Надценяваш качествата ми, Благородни регенте. Аз съм само един стар и немощен твой слуга.
Наджа се усмихна.
— Стар ли? Вярно е, стар си. Чувал съм да разправят, че си на повече от двеста години. — Таита сведе глава, без да потвърждава или отрича казаното. — Немощен обаче не си! Ти си стар и непоклатим като планината. На всички е известно, че мъдростта ти е безгранична. Ти знаеш дори тайната на вечния живот.
Ласкателството беше просташки безсрамно и Таита потърси неговия скрит смисъл и значение. Наджа го наблюдаваше с мълчаливо очакване. Какво очакваше да чуе? Таита го погледна в очите и напрегна съзнанието си, за да долови мислите на другия. Те бяха така мимолетни и неуловими, като силуети на прилепи, на фона на притъмняващ небосвод.
Магът долови една цялостна мисъл и разбра изведнъж какво се очаква от него. Знанието му даде сила и предстоящото отвори врати пред него, като някакъв покорен град.
— Цели хиляда години всеки цар и учен се стремят да разкрият тайната на вечния живот — промълви тихо той.
— Може би един от тях я е открил — каза Наджа, като се наведе нетърпеливо и подпря лакти върху коленете си.
— Благородни господарю, въпросите ти са твърде задълбочени за старец като мен. Двеста години не са вечен живот. — Таита разпери безпомощно ръце, но сведе поглед, за да остави Наджа да тълкува, както му изнася, неговото неубедително възражение. Двойната корона на Египет и вечен живот, помисли си магът, като се усмихна в себе си. Желанията на тоя регент са малобройни и простички.