През цялото време, докато те се скитат из пустинята с Таита, балсамьори работят върху трупа. Най-напред те бъркат с малка сребърна лъжица с дълга дръжка през ноздрите и без да оставят видими следи върху външната част на черепа, изгребват меката пихтия на мозъка. После отстраняват очите, които се разлагат много бързо и пълнят орбитите им със сол и уханни билки. После потапят тялото в силно наситен разтвор от различни соли и го оставят да се пропие с течността, като в разстояние на тридесет дни я сменят всекидневно. Всички тлъстини се стопяват, а кожата се отделя. Непокътнати остават само косите и кожата по черепа.
Когато най-накрая изваждат тялото от солената баня, то бива положено върху диоритовата плоча и в него се втриват масла и билкови настойки. В празната стомашна кухина се натъпкват просмукани със смоли и восък ленени тампони. Оставеният от стрелата отвор на гърдите е зашит и прикрит с амулети от злато и скъпоценни камъни. Счупената стрела е отстранена от балсамьорите. След като е разгледана от членовете на държавния съвет, тя е обкована в злато и ще придружи фараона в гробницата, в качеството си на могъщо средство срещу по-сетнешни беди, които биха го сполетели по дългия път към подземното царство.
През следващите четиридесет дни на балсамиране тялото се оставя да изсъхне добре под действието на нахлуващия през всички отвори на храма сух и горещ пустинен вятър.
Когато изсъхне като подпалка, то може да се повие. Ленените повои се наслагват един връз друг по особен начин, под непрестанните напеви на жреците. Под превръзките се оставят още скъпоценни амулети, а всеки пласт се намазва със смола, която изсъхва и добива металическа твърдост и лъскавина. Главата се оставя открита и през последната седмица преди Отваряне на Устата, четирима от най-даровитите балсамьори възстановяват естествения й вид с помощта на восъци и грим.
Липсващите очни ябълки се заместват с точни копия, изработени от планински кристал и обсидиан. Бялото на очите блести, ирисите и зениците имат цвета на бащините. Стъклените сфери изглеждат дарени с живот и разум. Нефер ги гледа със страхопочитание, очакващ всеки миг клепачите да трепнат, а зениците да се разширят. Устните, оформени и начервени, могат да се усмихнат всеки миг, а боядисаната кожа изглежда мека и топла, като че под нея продължава да струи кръв. Косите са измити и подредени в тъмните къдри, които момчето така добре помни.
Благородният Наджа и главният жрец, придружени от хора на останалите, напяват молитва против повторна смърт, но Нефер не може да отлепи поглед от лицето на баща си.
Върховният жрец идва при момчето и му подава златна лъжица. То е репетирало ритуала, но когато поставя лъжицата в устата на баща си, ръката му потръпва.
— Отварям устата ти, та да получи пак способност да говори. — Докосва с лъжицата носа на мъртвия и казва: — Отварям ноздрите ти, та да задишаш отново. — Докосва по отделно всяко от двете прекрасни очи. — Отварям очите ти, за да съзреш пак красотите на този свят, както и на оня, в който отиваш.
Когато всичко това е сторено, царската свита остава да чака, докато балсамьорите повиват и главата в просмукани с ароматни смоли бинтове. Полагат върху лицето златната маска и то отново светва с божествена красота. Противно на обичая и практиката, за фараон Тамоз има само един саркофаг и една златна маска. Собственият му баща си бе отишъл от тоя свят със седем маски и седем вложени един в друг саркофага — всеки следващ по-голям и по-красив от предишния.
Нефер прекара остатъка от нощта в бдение край саркофага. Той горя тамян и се моли безспир, боговете да приемат баща му при себе си, като го настанят по средата на пантеона. Призори излезе с главния жрец на терасата, където чакаше главният соколар на баща му. Върху облечената в ръкавица ръка беше кацнал царският сокол.
— Нефертем — прошепна момчето името на птицата. — Лотус. — Пое великолепната птица от ръката на соколаря и я вдигна високо над главата си, за да могат хората хубаво да я видят. На десния си крак тя носеше малка златна табелка с царския монограм, привързана със златна верижка.
— Това е царската птица на фараон Тамоз Мамоз. Това е духът на моя баща. — Нефер млъкна, за да овладее напиращите сълзи. След това продължи: — Пускам на свобода царската птица на баща си. — Смъкна кожената качулка от главата на сокола. Свирепите очи блеснаха в светлината на утринното слънце и птицата заоправя перата си. Нефер откопча ремъчката от крака на сокола и птицата разпери криле. — Лети, дух божествен! Вдигни се високо заради мен и моя баща!