Подхвърли сокола нагоре, той улови утринния бриз и бързо набра височина. Направи два широки кръга, а после нададе див писък и пое над реката.
— Царската птица полетя на запад! — възкликна главният жрец. И последният от присъстващите знаеше, че това е най-злокобно предзнаменование.
Нефер бе така изтощен физически и духовно, че се олюля, докато гледаше след отлетялата птица. Таита го задържа на крака и го отведе със себе си.
Когато се върнаха в спалнята на Нефер в двореца Мемнон, Таита приготви някаква отвара и коленичи до леглото, за да му я даде. Нефер пое дълга глътка, а после остави купата и попита:
— Защо баща ми си отива само с един малък ковчег, след като ти си ми разказвал, как дядо ми е имал седем тежки саркофага и за превозването им са били необходими двадесет яки бивола?
— Твоят дядо, Нефер, получи най-пищното погребение в историята на Египет — съгласи се Таита. — Той взе със себе си в подземния свят огромно количество вещи. Но тези седем саркофага струваха тридесет лаки чисто злато и доведоха народа почти до просяшка тояга.
Нефер погледна замислен купата, изпи остатъка от настойката и каза:
— И баща ми заслужава такова богато погребение, защото беше велик мъж.
— Дядо ти мислеше преди всичко за живота си отвъд — обясни търпеливо Таита. — Баща ти мислеше на първо място за живота на хората в този свят, тук, в нашия Египет.
Нефер помисли върху това, после въздъхна и се отпусна със затворени очи върху застланата с овча кожа постеля. След малко погледна отново и каза просто:
— Гордея се с моя баща.
Таита докосна за благослов челото на момчето и прошепна:
— Сигурен съм, че един ден баща ти ще има всички основания да бъде горд с теб.
14
Таита нямаше нужда от лошата поличба на сокола Нефертем, за да си даде сметка, че Египет е стигнал до най-трагичната и злощастна точка в цялата си история. Когато излезе от спалнята на Нефер и погледна към пустинята, звездите сякаш бяха замръзнали в орбитите си, а всички древни богове ги бяха напуснали и изоставили в този опасен час.
— Велики Хор, точно сега имаме нужда от напътствията ти. Ти държиш в шепи тази благодатна земя. Не я оставяй да се изплъзне между пръстите ти и да се разбие на парченца като кристал! Не ни обръщай гръб сега, когато сме попаднали в беда! Помогни ми, могъщи соколе, насочи разума и ръката ми! Нека проумея намеренията ти, та да насоча делата си, според твоята воля!
Като продължи да се моли вървешком, Таита изкачи хълмовете и стигна окрайнината на Великата пустиня. Почукването на дългата му тояга по скалата стресна един чакал и той хукна презглава по осветения от луната склон. Когато се увери, че никой не го следи, Таита свърна успоредно с реката и ускори крачка.
— Велики Хор, много добре знаеш, че се движим по ръба на острието. Фараон Тамоз падна убит и сега няма кой да ни поведе. Апепи и неговите хиксоси на север са станали необикновено силни, почти непобедими. Те се обединяват срещу нас, а ние не можем да им устоим. Двойната корона на двете царства е проядена от червей на предателството и няма да можем да издържим нова тирания. Отвори ми очите, всемогъщи боже и ми покажи пътя, та да победим нахлуващите от север хиксосийски орди, както и унищожителната отрова в собствената ни кръв.
През целия този ден Таита бродеше сред каменистите, потънали в мълчание хълмове, отдаден на молитви и опити да намери изход. Късно вечерта дойде отново при реката и най-подир стигна крайната си цел. Можеше да дойде тук много по-бързо и лесно с помощта на фелука, но твърде много хора щяха да го видят, а и имаше нужда от време за бродене в пустинята.
В дълбоката нощ, когато повечето хора спят, той се изправи пред храма на Бес, разположен на речния бряг. Една капеща факла гореше в ниша над дверите. Тя осветяваше статуята на бог Бес, застанала на стража пред храма. Бес е уродливият бог — джудже, покровител на пияниците и почитателите на лек и безгрижен живот. Езикът му виси между похотливи устни. В трепкащата светлина на факлата, той дарява Таита с пиянска усмивка, когато магът минава под него.