Дълго преди полунощ, регентът на Египет вече е погълнал доста от тежкото, силно вино и е изпаднал в нервно, податливо на внушение състояние, а жреците са изострили до краен предел религиозното му чувство. Когато сребърният лъч на пълната луна прониква през точно изчислен отвор в тавана на храма и тръгва през плочите на пода към вратата на светилището, главният жрец дава знак и всички присъстващи се оттеглят, за да оставят Наджа и Таита сами.
Когато песнопенията на жреците заглъхват в далечината и настъпва пълна тишина, Таита хваща регента за ръка и го повежда през преддверието към входа на светилището. Щом ги приближават, масивните обковани в бронз двери се отварят сами. Благородният Наджа се сепва и ръката му започва да трепери в дланта на мага. Той понечва да се дръпне, но Таита го води уверено напред.
Във всеки ъгъл на малкото помещение е поставен по един светилник. По средата на застланото с плочи светилище има нисък стол. Таита води Наджа до него и му дава знак да седне. Щом се настанява, вратите се затварят и регентът ги поглежда с опасение. Той отново понечва да си тръгне, но магът натиска раменете му с ръка.
— Каквото и да видиш, каквото и да чуеш, не помръдвай! Не говори! Ако ти е мил животът, не прави нищо! Не казвай нищо!
Таита го оставя седнал и приближава статуята на бога с царствена походка. Вдига ръце и изведнъж в тях се появява златен потир. Призовава Озирис да благослови съдържанието му и се връща назад, за да го поднесе на Наджа. Гъстата като мед течност има вкус на натрошени бадеми, листенца от розов цвят и гъби. Таита плясва с ръце и потирът изчезва.
Протяга празни длани и започва да ги движи пред лицето на Наджа. В един миг събира шепи и те са пълни с костените плочки на Амон Ра. Наджа ги разпознава, тъй като е слушал много за ритуала на мистериите. Таита го приканва да вземе плочките в собствените си длани, а сам той напява молитва към Амон Ра и стопанина на храма:
— Великолепие от светлина и огън, страховит в божественото си величие, ела и чуй молбите ни горещи!
Наджа се сгърчва, усетил как се нажежават костените плочки и с облекчение ги връща на мага. Облива се в пот, докато гледа как старецът ги носи през светилището, за да ги положи в нозете на гигантската статуя на Озирис. Магът коленичи и се навежда над тях. Известно време в светилището не се чува друг звук, освен съскането на пламъка в светилниците. Няма друго движение, освен това на сенките, танцуващи по стените на помещението.
И тогава пространството се разцепва от ужасяващ писък. Сякаш злият брат на бога отново разсича на части неговото тяло. Наджа стене тихичко и покрива глава с шала.
Отново настъпва тишина, а пламъците от светилниците се издигат до тавана и от жълти стават зелени и виолетови, пурпурни и сини. Огромен облак пушек изпълва залата. Наджа се дави и кашля. Има чувството, че се задушава, сетивата му изменят. Главата му се цепи от шума на собственото му дишане.
Таита се извръща с лице към него и Наджа трепери, защото магът се е преобразил. Лицето му свети със зелена светлина като на възкръснал бог. От зейналата уста бълва зелена пяна, която се стича по гърдите, а очите представляват слепи орбити хвърлили сребърни лъчи в пламъка от светилниците. Без да движи крака, магът се плъзва към регента, а от бълващата му уста се разнасят гласове на дива орда джинове и демони, ужасяващ хор от стенания и писъци, съскане и ръмжене, гъргорене и безумен смях.
Благородният Наджа понечва да се изправи, но звуците и пушекът сякаш изпълват черепа му и съзнанието му потъва в тъма. Краката се сгъват под тежестта на тялото и той рухва ничком на плочите на пода, изгубил свяст.
18
Когато регентът на Египет идва в съзнание, слънцето се е вдигнало високо над речната повърхност. Намира се в копринена постеля, на горната палуба на царската баржа, в сянката на жълт балдахин.
Оглежда се с все още мътен поглед и забелязва платната на военните галери, бели като криле на чапла на фона на тучната зеленина от брега. Слънцето го заслепява и той отново затваря очи. Мъчи го страшна жажда, усеща гърлото си пълно с пясък, а в главата сякаш са наблъскани всички демони от подземното царство. Той стене, трепери и обилно повръща в подложена от един роб кофа.
Идва Таита, повдига главата му и налива в устата му някаква хладна настойка от чудотворни билки, която усмирява демоните и освобождава затворените в издутия корем газове, като ги прогонва на вонящи талази през долния отвор на тялото. Когато се съвзема достатъчно, за да проговори, регентът шепне: