И, разбира се, канарче — пухкав дързък малък певец, кацнал на пръчка в позлатената клетка, с която се снабди, разтягайки докрай кредита на Трей.
Макар да валеше, следобедът беше непоносимо горещ. Въглищен дим покриваше града с плътна мъгла, която смъдеше в очите и затрудняваше дишането. По улиците дамите триеха сълзите си и кашляха в кърпичките си. Конете стояха с наведени глави. Бездомни кучета се изтягаха по тротоарите и дишаха тежко с изплезен език.
Тази сутрин Клейтън си бе избрал една от ризите, ушити от Миракъл. От влагата и потта тя прилепваше неприятно към тялото му. О, къде си, прекрасен Бейсингстоук! Небесата там са кристално чисти и сини. Лекият постоянен бриз охлажда челото. Ухае на окосена трева. Цяла нощ бе сънувал как Миракъл броди из обширните земи на имението му, танцува сред цветята, лудува с конете и се люби страстно с него сред разлюляната пшеница и шумолящата царевица.
Най-сетне каретата пристигна пред Парк Хаус. Той слезе точно когато Ели отвори енергично външната врата и изтича надолу по стъпалата. С бързи крачки тя се озова до обсипаната с рози порта. В ръката си държеше вестник. Лицето й бе набраздено от тревога.
— Слава Богу, че сте тук! Миракъл е изчезнала!
— Изчезнала! — Сърцето му прескочи. — Къде?
— Естествено не мога да съм сигурна, защото нищо не каза на тръгване. Но не беше на себе си. Изпратих ви съобщение…
— Не бях вкъщи — уведоми я той и забеляза раздразнение по лицето й. — Ходих си у дома, в Бейсингстоук. Трябваше да уредя някои неща…
— Всичко започна с един разговор, който тя неволно чу в „Какаовото дърво“. Група глупави момичета коментираха, че не е възможно Негова Светлост да я обича, че никога няма да се ожени за нея, че херцогинята никога няма да благослови подобен съюз и че Миракъл ще свърши като още една от безбройните му любовници.
Клейтън хвърли цветята и кутията с пастите обратно в каретата, хвана Ели за раменете и я поразтърси.
— Успокойте се!
Тя поклати глава и бутна вестника под носа му.
— Намерих това в стаята й.
Той надникна любопитно. Намръщено затърси по смачканите страници.
— Кажете ми, по дяволите, какво трябва да търся?
С трепереща ръка тя посочи долния ляв ъгъл на Морнинг Поуст, където бяха клюките за по-маловажните благородници.
„Баронът, лорд Д. Кавендиш, съпругата му, баронеса Моли, и синовете им, почитаемите Феликс и Найджъл, наскоро пристигнаха в дома си в Излингтън за сезона.“
Глава 20
Колата подскачаше по стария път от Падингтън към Излингтън. От двете страни на шосето ландшафтът придобиваше все по-провинциален вид. Редяха се градини и извънградски къщи с дървени беседки и черници. Миракъл вече познаваше достатъчно околностите на Лондон е знаеше, че този район е курортен за семействата на градските занаятчии. Те го посещаваха в неделните дни. Полетата бяха осеяни с мандри и вили. Зад поляните на Излингтън имаше огромен площад с големи представителни къщи на аристократи, групирани около райски горички и морави.
Кочияшът спря за малко в местната кръчма, за да разбере коя точно е резиденцията на лорд Кавендиш.
Известно време Миракъл седя в колата пред портите на Кавендиш Хаус, загледана в сложния филигран на портата от ковано желязо с голямата извита буква „К“, обградена с преплетени лозници. Колко красива изглеждаше отдалеч къщата от тухли и камък, с прозорци от оловно стъкло, които отразяваха слънчевата светлина като калейдоскоп. И градините с ярки цветя. И фонтанът. Пътеките от натрошени черупки се виеха между лабиринти от храсталаци. Как нейната майка би обожавала всичко това. Миракъл си представяше Лорейна тук, с кошница в ръка, тананикайки си да бере букети за къщата. Тя естествено щеше да знае названието на всяка чуруликаща птичка, на всяко разцъфнало цвете.
Миракъл слезе от колата и приближи. Дребничка прислужница отговори на позвъняването й.
— Желая да видя лорд Кавендиш — чу Миракъл собствения си глас, който й прозвуча като чужд. Един настойчив шепот й напомняше, че все още има време да си отиде. Можеше да се върне в Лондон при годеника си и да забрави този невероятен план.