Защо, по дяволите, се е качила на тая раздрънкана малка спортна кола? Не си ли даваше сметка, че може да се убие? Или това бе още един злобен план?
— Клейтън! Скъпи!
Бланш Деларю-Мадрас, любовницата, която почти бе забравил през последните седмици, влезе в преддверието и той спря като закован. Разтваряйки широко обятия, тя го посрещна с бляскава възхитена усмивка и извика:
— Най-сетне се завърнах от Париж!
В началото на надбягванията облозите бяха 5 и 6 към 4 за лейди Кавендиш. Всъщност най-страстните запалянковци бяха заложили за нея и заявяваха, че никога в живота си не са виждали жена да кара толкова добре!
Мълвата, че бъдещата херцогиня е хвърлила ръкавицата на членовете на Клуба на жокеите, явно се бе разпространила.
Всичко, което Клейтън можеше да стори, бе да си проправя път с лакти през напиращата тълпа от мъже и жени, проточили шии и застанали на пръсти, за да наблюдават спектакъла. Докато стигна до дивото зрелище, състезанието беше завършило.
Миракъл стоеше в спортната кола и махаше на приветстващата я тълпа, което още повече възбуждаше зрителите.
— Още едно надбягване — предлагаха някои.
— Залагам парите си на момичето! — викаха други. Продължаваха да я приветстват с викове. Миракъл им изпрати въздушна целувка.
Удрян и блъскан, Клейтън си позволи да отдъхне. Явно бе оцеляла в състезанието. И дори го беше спечелила. Защо не се изненадваше?
— Клейтън! Скъпи! За какво е цялата тая врява? — Намусена, Бланш измъкна края на полата си изпод краката на някакъв мъж и каза: — Не точно такова посрещане очаквах. Практически бях измъкната от къщата…
— Спестете си това театралничене — прекъсна я той, без да престава да наблюдава как косата на Миракъл се разпилява, когато тя свали лилавата си шапка и я размаха във въздуха.
Жилетката й също бе лилава. Полата — от нанкин. Обувките — лилави, а чорапите — бродирани.
Бланш застана на пръсти. Заподскача в опитите си да види нещо над главите на хората.
— Скандално!
— Нали? — съгласи се той с усмивка и погледна изкосо любовницата си, която го наблюдаваше с любопитство, цупейки пълните си червени устни.
— Но е красива — добави тя, наклонявайки леко глава.
— Нали?
— Ясно е, че слуховете, които чух за нея, са верни.
— Несъмнено.
В този момент тълпата се раздели. Внезапно херцогът се появи със зачервено лице и възбуден вид. Но явно в отлична форма — не биваше да излага очевидния си гняв публично. Особено към Миракъл.
Зрителите пак изреваха.
Трей каза нещо на момичето. Тя му отговори. Клей познаваше този поглед. Разпозна блесналия огън в синьозелените й очи. Твърде добре му беше известно какво означаваше тази стойка и вирнатата й брадичка. Ако брат му си мислеше, че като я тормози пред стотина и повече хора, ще постигне нещо, бе допуснал печална грешка.
„Внимавайте, братко — каза си той на ум, — и тя хапе, когато я ухапят“.
Трей хвана момичето през кръста и я измъкна от колесницата. С принудена усмивка и потно чело, успя да проправи път за двамата през напиращата тълпа. Мъжете го потупваха по гърба. Искаха да знаят датата на следващото й участие и изразяваха надеждата да бъдат поканени на сватбата.
Клейтън гледаше втренчено след двойката.
Съзнанието, че сега вече бе негова, на брат му, го порази като гръм.
Обърна се и откри, че Бланш го гледа с любопитство.
— Да накарам ли кочияша да ни отведе у нас? — попита тихо тя.
Клейтън тикна ръце в джобовете си и кимна.
Солтърдън отвори с ритник входната врата и повлече недоволната Миракъл през прага. Гертруд, Етел и готвачът се изпокриха. А Ели застана като истукан на долното стъпало на стълбите, сякаш ги барикадираше с тялото си. Като я видя там, неподвижна като солен стълб, той изръмжа:
— Вие! Трябваше да го знам!
— Ваша Светлост…
— Предателка! Винаги сте го харесвали повече от мен.
— Пуснете ме! — Миракъл се изтръгна и скочи, без да обръща особено внимание на странните гневни думи, които херцогът отправи към нейната зачервена и смутена приятелка. — Как смеете да се отнасяте с мен по такъв начина? Нямате никакво право! Не сме женени и… ако аз имам думата, ние няма…
— Вие изобщо нямате думата, разглезено хлапе такова!
Той я завлече към приемната, бутна я вътре и захлопна вратата след себе си. С моравото си от гняв лице, диви очи и стиснати юмруци той изглеждаше направо луд.
Миракъл отстъпи и започна да върти кадифената шапка в ръцете си.