— А сега?
— Не. И сега. Никога. Тя ще бъде страхотна херцогиня, Бен. Разбрах го в минутата, когато я видях в оная спортна кола. И хората в краката й, които я приветстваха. Те аплодираха не победата й, а нея самата. Беше ги спечелила, приятелю. Може би сега всички овце със синя кръв ще имат най-сетне приемлив образец, на когото да подражават. Преди да го осъзнаем, жените ще започнат да четат, да се състезават и да вдигат страхотен шум за законодателството. Можеш да си сигурен. Места като лудниците „Св. Лука“ и „Витлеем“ няма да разберат какво ги е сполетяло. Миракъл е точно това, от което Англия отчаяно се нуждае.
— Вие от какво се нуждаете, сър? А тя?
— С времето Трей ще започне да я обича. Как би могъл да не се влюби? Може би ще успее и да я задоволи емоционално.
— А вие, милорд? Как ще продължите да живеете?
— Аз… Аз просто не зная… — Клейтън се вгледа в загриженото лице на своя прислужник и приятел. — Не зная — повтори той и тръгна към наетата кола, която бе оставил да чака в тъмния край на улицата. — Хайде да се омитаме оттук, Бен.
Глава 22
Любовта успокоява като слънце след дъжд.
Градската къща на херцогинята се намираше близо до площад Сейнт Джеймс, на един хвърлей от двореца Сейнт Джеймс и недалеч от сградата на Парламента. Миракъл трябваше да седи тихичко в една малка стаичка отстрани на преддверието, очаквайки херцогинята да я приеме. Беше получила недвусмислена заповед да се яви. Ели й обясни, че решението къщата да се построи точно на това място не е било взето, защото херцогът и херцогинята на Солтърдън са искали да бъдат близо до царствените си братовчеди, а защото Негова Светлост, съпругът на херцогинята, обичал да се разхожда до Парламента всяка сутрин и в слънце, и в дъжд.
— Той беше забележителен и изключително красив мъж — продължи Ели. — Много обичан от всички. Вярваше в модерното образование. Следвал е в Оксфорд, както по-късно и синът, и внуците му. Голям филантроп.
Отегчена от чакането, Миракъл закрачи.
— Моля ви седнете, скъпа — успокои я Ели. — Няма защо да нервничите. Сигурна съм, че Нейна Светлост е преодоляла шока от това, че сте яздели вихрено по Ротън Роу със спортната кола. Цяла седмица измина от състезанието. Ако е имала намерение да ви скастри, досега да го е направила.
Миракъл спря пред една картина. Сърцето й се разтуптя.
Ели застана зад нея.
— Виргилиус Ериксен. Жената върху сивия арабски кон е Екатерина Велика. Синът на херцогинята, също като баща си, обичаше страстно арабската порода. Замина за Египет със семейството си с надеждата да купи няколко техни жребци. Възнамеряваше да ги докара в Англия и да ги кръстоса със собствените си породисти коне.
— Но корабът потънал — довърши Миракъл.
— Бе загубила съпруга си само няколко месеца преди трагедията. Херцогинята дълго скърбя.
Миракъл отиде до отворената врата и огледа странно украсената къща. По стените висяха фигури на мандарини и жълти драперии, подобни на китайски шатри — с покриви в прасковен цвят и тенти с пискюли и звънчета. Императорски дракони с пет лапи изскачаха от всеки разклонен свещник. Навсякъде бяха разпръснати статуетки, картини, порцелан и позлатени произведения на холандски майстори.
— Ориентът е страстта на Нейна Светлост — обясни Ели. — Негова Светлост я завел там скоро след сватбата им. Тя твърди, че това бил най-щастливият период от живота й.
— Защо ми разказвате всичко това?
— За да разберете причините, поради които е станала онова, което е сега. И тя е била някога млада и влюбена. Сега иска само най-доброто за своя внук.
Появи се един прислужник и ги поведе по коридора към приемната. Нейна Светлост седеше на нещо като трон с висока облегалка. Беше облечена в тъмночервена копринена китайска роба, украсена с бродирани малки златни императорски дракончета. Сребристобялата й коса бе разпусната и падаше красиво върху раменете чак до кръста. Не изглеждаше като жена на осемдесет. В очите й гореше пламъкът на младостта и жизнеността.
До нея нащрек стоеше внукът й, херцогът. Както винаги добре облечен, с безупречна прическа и с вбесяващо надменно изражение върху красивите устни, което Миракъл бе започнала да ненавижда.
Това не беше нейният годеник. Тя не познаваше този човек. Не го искаше.
Мъжът, в когото се бе влюбила, не би я измъкнал от спортната кола, нито би я наказвал с часове тъй безсърдечно. Мъжът, в когото се бе влюбила, не би й се присмивал толкова жестоко, че да я докара до плач, въпреки опитите й да издържи словесната му канонада. Мъжът, в когото се бе влюбила, не би я посрамвал, не би й забранявал да се приближава до кон.