— Бил съм сляп — извини се той, без да опитва да я следи с поглед, тъй като тя кръжеше наоколо му като лисица, надушила капана.
— Може би смятате, че сега, когато се храните на една маса с мене, говорите ми любезно и се отнасяте към Джони като с равен, ще ви простя предишната грубост и незачитане?
— Моля за извинение — изрече той и ясният му плътен глас, в който се долавяше нарастващо раздразнение, отекна в каменното помещение. — За стотен път прося вашето снизхождение и прошка!
— А ако не ви простя?
— Тогава вие, мадмоазел, можете да вървите по дяволите!
Тя рязко спря.
Той бавно извърна лице към нея.
— Вече съм твърде уморен от тази игра, Мери Майн. Не съм човек с изключително търпение, когато става дума за отношения с престорено срамежливи дами. И нямам причина да бъда. На света има хиляди други жени, красиви, екзотични, интелигентни и ексцентрични и, дявол да го вземе, с тях е далеч по-лесно да се разбереш!
Клейтън тръгна към стълбището. Една догаряща свещ с колебливата си светлина рисуваше сенки по спираловидните каменни стъпала.
Спусна се почти стремглаво напред, ругаейки непрестанно появяващата се картина на чорапите й, захвърлени тъй безгрижно до койката.
По-добре ще е дяволски бързо да изчезне от проклетия остров, преди тази опасна игра, която играеше заради брат си, да се превърне в истина. Преди самият той да се влюби в момичето.
Каква бе забраната? Не пожелавай жената на брат си!
Щом стигна параклиса, замръзна — водата вече беше заляла най-долното стъпало, пенеше се, съскаше и сякаш лижеше с дълги зеленикави езици ботушите му. Клейтън неуверено се отдръпна. Тогава Миракъл положи малката си твърда ръка върху рамото му.
Тя застана до него и го погледна. За няколко зашеметяващи мига той се взря в нея. Кръвта зашумя в ушите му. Близостта им и надигащата се вода като че изсмукаха въздуха от дробовете му. Очите й се впиваха в него, докато тя търсеше опора в стената. Изглеждаше толкова мъничка, но в изражението й нямаше и следа от слабост. Клейтън усети, че ако се опита да избяга от нейното присъствие и от проклетите обстоятелства, тя би го възпряла на всяка цена.
— Какво има? — тросна се той. — Казвайте и да приключваме. Проклетият прилив настъпва. — Погледна през рамото й към надигащата се вода.
— Май ви ядосах? — рече тя.
Клейтън въздъхна, отстъпи още една крачка към кулата, облегна се на стената и затвори очи. Опита се да преглътне и да потисне усещането, че се люшка нагоре-надолу, от което му се замайваше главата и му се повдигаше.
— Моля да ме извините — дочу гласа й като през мъгла. — Откакто се върнахте в Кависбрук сте извънредно мил. Може би моето недоверие се дължи на факта, че хората от селото вечно ме оглеждат под лупа и все ме критикуват. Принудена съм да се съмнявам във всяка любезност и деликатност. Но все пак някой ден човек трябва да се довери, нали? А истината е, Ваша Светлост, че започнах да ви харесвам. Не много. Ако някой смята, че харесва някого, дори и съвсем мъничко, той поема известна отговорност. Например да се довери. Ваша Светлост, зле ли ви е?
Клейтън се насили да отвори очи и се втренчи във водата. През последните безкрайни секунди тя се бе покачила с още едно стъпало и вече си играеше с вехтата рокличка от грубо платно. В този момент, съвсем нелогично, той забрави за прилива. Виждаше само как влажната материя нескромно прилепва върху закръглената й гръд. И зърната, които бяха влудили брат му, напираха през плата като малки розови пъпки. Не го ли съзнаваше тя? Не знаеше ли колко е възбуждаща, застанала като някаква съблазнителна Мадона над мистичния параклис със средновековната плачеща Богородица?
Той махна с ръка, сякаш да отпъди тая мисъл, и процеди през зъби:
— Зле? Иска ми се дяволски бързо да изчезна от това място, преди да извърша нещо, за което ще съжалявам цял живот.
Тя предположи, че Клейтън има предвид да напусне кулата, а той искаше да се махне от Кависбрук, от Света Катерина и от нея. Особено от нея.
Миракъл вдигна бялата си ръка и ръкавът се плъзна, откривайки нежната кожа. Светлите косъмчета блестяха като изпредено злато под колебливата светлина на свещта.
— Страхувате ли се? — попита меко тя. — Водата не е толкова дълбока. Ще ви помогна да преминете. Моля ви, Ваша Светлост, хванете ръката ми.