Долетя познатото пръхтене и тътен. Тръпки побиха Клейтън. Очите му се приковаха в призрачната форма, която се материализираше от тъмнината.
Драконът! Еднорогът!
Този път не беше илюзия. Никакъв призрак. Никакъв кошмар.
Той пристигна, прогонвайки другите коне към далечните краища на лагера. Предните му крака се повдигаха до височината на гърдите. Копитата му проблясваха на светлината на огъня. Сребристобялата му опашка се развяваше като знаме. Масивната шия грациозно се огъваше. Предизвикателните черни очи блестяха. Пламтящите червени ноздри се разширяваха, когато издишваше пара в студения нощен въздух.
Внимателният глас на Джони прозвуча отдалеч.
— Ваша Светлост, не се опитвайте да бягате.
— Не се плаша от коне — отвърна хладнокръвно Клейтън, въпреки че жребецът все повече приближаваше с оголени зъби. Мускулестото тяло заплашително се уголемяваше с всяка отекваща стъпка.
— Той ще ви предизвика — предупреди Джон и се запрепъва към бариерата от натрупани камъни. — Исмаил! Исмаил! Къде, по дяволите, си се заврял!
Клейтън стъпи здраво.
Жребецът се подхлъзна, но спря на не повече от десет фута от него и се вкамени. Бяха толкова близо, че когато животното издишаше, горещата влага на дъха му лъхваше като пара лицето на Клейтън. Конят се изправи на задните си крака, започна да рие земята и изпод копитата му се разхвърчаха като малки снаряди бучки пръст.
— Напитов! — долетя викът на Миракъл. Внезапно се появи и самата тя. Слезе от дорестия кон, а странният й прислужник изприпка бързо, улови юздите и чевръсто отведе запененото животно.
Чертите й бяха изопнати. Буйната червена коса се пръскаше по лицето и раменете й. Тя закрачи с камшик в ръка към Клейтън и възбудения му противник.
— Напитов! — извика този път по-твърдо тя. — Махай се! Напитов! Спри!
Конят изцвили, отметна глава и развя стоманеносивата си буйна грива. Щом Миракъл приближи, жребецът се извърна, затанцува, зарита, заподскача.
— Махай се! — отново заповяда тя, без изобщо да се плаши от странното агресивно поведение на животното.
Протегна ръка и щом леко докосна муцуната на коня, буйстващият звяр наведе благородната си глава и изцвили тихичко, почти гальовно, като мъж, който тананика любовен напев на възлюбената си. Животното сякаш целуна пръстите, брадичката и ухото й. После дъхна в косите й.
— Махай се! — рече този път по-нежно тя и ръката й се плъзна надолу по силната му шия. Положена върху гъвкавите изпъкнали мускули, които пулсираха под дланта й, тя изглеждаше още по-дребничка. Едва сега жребецът се отдръпна, а Миракъл насочи вниманието си към Клейтън. Сънливият израз на удоволствие, който се четеше по лицето й, докато галеше животното, само за миг се смени с яростен гняв.
— Трябваше да го оставя да ви убие — троснато рече тя и приближи, стискайки здраво камшика, сякаш се канеше да го удари. — Как се осмелявате да нарушите потайността на това място? Нямате работа тук, Солтърдън! Нямате работа в Кависбрук! Че дори и на острова!
Клейтън тикна ръце в джобовете си, без да я изпуска от поглед.
— Какви ги вършите тук, дявол да ви вземе? — запита той.
— Казах ви…
— Че въобще не е моя работа! — Той се огледа наоколо. — Като младеж пътувах доста с родителите си. Последният път беше до Близкия Изток, из арабските градове и пустини. Баща ми ходи там по работа. Виждал съм бедуини, които живеят така. А конете…
— Разкарайте се! — отсече тя.
— Конете очевидно са арабски. Трябваше да го разбера, когато те видях да препускаш по плажа призори. Но не очаквах да видя такива коне тук. Какво, ако мога да запитам, правят те при вас? И по-специално, какво правите вие с тях — освен дето ги криете от останалия свят? И кой е онзи приятел там, дето бръщолеви на незнайни езици, та изкара акъла на слугата ми. Хайде, хайде, Мери Майн. Една млада лейди не бива да скрива подобни тайни от ухажора си.
— Вие не сте мой ухажор и не ви дължа никакви обяснения.
Джони прибра бастуна си, закуцука към Миракъл и недоволно й рече:
— Успокойте се, Мира. Ако не желаете да разисквате разумно положението, тогава аз ще…
— Не! — възрази яростно тя. — Не съм се старала толкова горещо да запазя тайната през последните години, за да може накрая тоя арогантен високомерен грубиян да хукне обратно и да съобщи на целия свят, че аз крия кралските коне.
— Все някога трябваше да се разкрие — възрази Джон. Не можете да ги държите завинаги скрити тук. Цяло чудо е, че успя досега. Особено като познавам страстта ви да яздите из острова. Казвам ви, Солтърдън, това момиче ще ме довърши. Как само язди тия проклети дяволи! Аз си осакатих крака, като възсядах онзи звяр там, Напитов. Мислех, че ще успея да го укротя и тренирам. През целия си живот съм бил коняр и треньор, сър. Но никога не съм се разправял с такова нещо. Не е за добро, дето са толкова умни. Почти като хора са, ако ме питате…