Отговор не последва и тя продължи:
— Открих Исмаил, здраво стиснал главната мачта, която все още се вижда да стърчи над морето при отлив. Конете се бяха пръснали по брега. Мокри и зъзнещи, те търпеливо чакаха водача си. Навярно още биха били там, ако не бях отишла с лодката да измъкна Исмаил. Понеже ги спасих, него и конете, и го освободих от плен, той ме прие като изпратена от Аллах, който е пожелал да стана господарка на животните. Разбира се, и негова. Нямам никакво желание да притежавам Исмаил, но не мога да го убедя в това. Както разбирате, не съм откраднала конете. Всъщност…
— Всъщност Аллах ги спусна в скута ви като дар — рече Солтърдън. — А кои сме ние, та да спорим с Аллах?
Смехът на Миракъл стресна птиците и те се разхвърчаха. Тя размаха крака. Вятърът изду кафявата й пола и разголи коленете й. Двамата с Клейтън се бяха настанили на обраслия с трева склон, вдаден навътре в морето. Клейтън бе напрегнат и тих. Нахапаната ябълка лежеше в скута й заедно с коричките хляб, които бе донесла за птиците.
Облегна се на рамото на Солтърдън и се загледа в неподвижния му профил, преди да каже:
— Можете да ме целунете, ако искате.
— Тук ли? — Той вдигна вежди и се огледа.
— Тук — тя посочи устните си. — Цяла нощ не съм мислила за нищо друго. Всички целувки ли са толкова влажни и топли? Езикът винаги ли участва? Защото тази част най-много ми харесва. Досега си мислех, че езикът се използува само за дъвчене и говорене.
— За Бога! — приглушено възкликна той и обърна лице към мразовития вятър.
Влажният въздух къдреше по момчешки косата върху челото и слепоочията му. Беше вдигнал яката на редингота си.
Тя духна в ухото му. Клейтън раздразнено изсумтя и се изправи. Камъчета и пръст полетяха към белите гребени на вълните.
— Предполагам, че една дама не би сторила такова нещо — извика тя след него, опитвайки се да заглуши смеха си.
— Не — потвърди той и продължи нататък.
Миракъл го последва с въздишка, като подтичваше, за да го настигне. Пъхна ръката си в неговата и му предложи ябълката.
— Много е сладка, Ваша Светлост. И вкусна.
— Благодаря ви, Ева. Не искам. Само защото Адам е станал жертва на този номер, не мислете, че и аз ще падна в капана.
— Само една хапка и ви оставям на мрачното настроение. Ако това е вашето желание.
— Не съм в мрачно настроение. Започвате да говорите като Бенджамин.
— Вие наистина сте в лошо настроение, макар че не мога да си обясня защо. Една хапчица, Ваша Светлост. Казват, че ябълката е чудотворна. Нектарът й носел здраве, щастие и богатство.
— Е, добре. Щом това ще ви направи щастлива — той спря и посегна към ябълката.
Тя я грабна и затанцува. Поривът на вятъра разпиля косите й. Много бавно тя повдигна ябълката към собствената си уста, отхапа и задържа хрупкавото червено-бяло късче между зъбите си.
— За Бога! — възкликна Солтърдън, докато Миракъл се приближаваше със светнали очи. — Престанете най-сетне, Миракъл! Какво ви става? Държите се като някаква… Престанете да ме гледате по тоя начин! Сок капе от устата ви! Ето, вече тече по шията ви.
Той измъкна една ленена кърпичка от джоба си, но не я употреби, а отпусна ръка и бродираното бяло каре се развя от вятъра. Коса влезе в очите му. Тя се приближи още.
Когато застана толкова близо, че тялото й докосна неговото, Миракъл се повдигна на пръсти и му предложи късчето ябълка, което все още стискаше със зъби. Усети как тялото му пак става каменно. Той едва дишаше.
Най-сетне проговори с дълбок, сух и дрезгав глас:
— Ухаете на ябълка. И на рози. Косата ви е като пламък и ми се ще да заровя лице в нея. Дявол да ви вземе, Мери Майн, не ме дразнете по този начин, или…
— Или какво, Ваша Светлост?
— Полагам огромни усилия да остана джентълмен.
— Харесвам ви повече, когато не сте. Ябълката, сър.
— Мери…
— Защо ме наричате така? Мери Майн?
Той се вгледа продължително в очите й и раменете му постепенно се отпуснаха. Изражението му се смекчи. Обхвана нежно лицето й с ръце и каза:
— Защото ме развеселявате. Правите ме щастлив. Карате ме да се смея.
Той се наведе и пое с уста парченцето ябълка, разрешавайки на устните си да се помаят един безкраен момент, преди да я целуне. Както и преди, кръвта й забушува. Сърцето й ускори пулса си. Обхвана я познатата омая, която предния ден накара коленете й да омекнат. Главата й се зашемети. И в най-съкровените си мечти не си бе представяла нещо толкова фантастично. Сега вече знаеше какво е любовта.