Той я целуна още по-страстно. Тялото му се скова. Пръстите му се впиха в ръката й. Дръпна я грубо към себе си. Миракъл усети как страстта му се усилва. Така се случи и предишната нощ. И чувството, че толкова лесно може да предизвика желанието му, я направи по-смела. Тя се притисна към него, целуна го не по-малко пламенно и тих стон на удоволствие се изтръгна от гърлото й. Клейтън я отблъсна и се загледа в очите й, бурни като тъмните облаци на хоризонта.
— Вие си играете с мене! — изръмжа той. — Не е много разумно, Мери Майн. Дразненето може да стане опасно, ако не съзнавате какво вършите.
— Научете ме! — предложи тя със сънни клепачи и отпуснато от странна слабост тяло. Слабост, която едва сега започваше да разбира.
— Бих желал. Господи, как бих желал — рече като на себе си той. — Но не съм дошъл тук да ви съблазнявам. Дойдох, за да ви отведа с мене, Миракъл. Да съм сигурен, че вие ще станете бъдещата херцогиня на Солтърдън. Когато се оженим, ще има достатъчно време за всичко това. Послушайте ме! — Той я разтърси. — Съгласете се да се омъжите за мене и аз ще прекарам останалата част от живота си, любейки ви.
Малко смутена от думите му, Миракъл се усмихна несигурно пред непроницаемите му очи и положи ръка върху бузата му.
— Вие май сте твърде почтен, сър. Пък аз си мислех, че мъжете с благородно потекло и пет пари не дават за добродетелността на жената.
Тя отново непринудено затанцува. Страните й пламтяха от желание. Сърцето й туптеше от новите неочаквани емоции, които той породи у нея. След миг пое дъх.
— Непрекъснато ме изненадвате, Ваша Светлост. Вие, който преди се перчехте с безбройните си завоевания сред жените…
— Оставете на мира предишното ми гостуване! Аз не съм същият човек! — за момент той се обърна, за да се успокои. — Ще се омъжите ли за херцога, или не — запита я накрая той, с тон тъй яростен и разстроен, че Миракъл изтрезня.
— Може и да приема. Ако се убедя, че херцогът наистина ме обича — отвърна също тъй разгорещено тя. — Може би, ако успея да разбера защо измежду всички жени, които го желаят и обичат — безспорно сред тях са и някои от най-красивите жени в Англия, чието богатство положително превъзхожда моето, — той избра мене. Защо точно мен, Солтърдън? Отговорете ми, по дяволите! И може би аз ще размисля за женитбата… Сега, когато вече започнах да ви харесвам.
Известно време той остана с гръб към нея. Вятърът, който ту се извиваше, ту стихваше, рошеше тъмната му коса. Стройният му силует се очертаваше на фона на морето и небето. Най-сетне, уморена от мълчанието му, разстроена от странното му поведение, Миракъл се завъртя на пети и хукна.
Отдавна Миракъл не беше посещавала Алъм Бей. Язденето по неравния бряг беше дълго, но спокойният и уверен ход на Напитов правеше пътуването приятно.
Стигна до залива по една дълбока и неравна клисура. Пред нея морето яростно се блъскаше в скалите. Водните капчици пръскаха чак до варовиковата скала, ослепително чиста и бяла под лъчите на следобедното слънце.
Известно време Миракъл остана върху Напитов. Наблюдаваше как селяните с кошчета на кръста се спускат по въжета към гнездата на морските птици и събират яйца и пера. Много птици гнездяха по тия места, буквално във всяка издатина и вдлъбнатина. После девойката и търпеливият й и послушен жребец продължиха по една тясна скалиста пътека, почти скрита от гъстата папрат и морски копър, които преливаха като зелен водопад.
— По-кротко — успокои тя неочаквано раздразнилия се кон.
Напитов заподскача, запръхтя и заклати глава, отказвайки да продължи във влажния сумрак. Навремето и Миракъл беше изпитвала същото. Тогава за пръв и последен път майка й я бе довела тук, за да се срещне със Серидвен. Това място й се стори омагьосано и страшно.
Назъбените скали бяха оцветени в толкова разнообразни и ярки цветове, че изглеждаха почти неестествени. Тъмнолилаво, мрачносиньо, яркожълто, сиво и черно се редуваха като шарки върху коприна. От време на време по-смелите деца, които живееха близко до Алън Бей, се спускаха тук да събират цветни камъчета, които подреждаха с много въображение в стъкленички и шишенца или правеха мънички мозайки за туристите. Но децата не идваха често — родителите не им позволяваха… не и докато Серидвен живееше в старата каменна къщичка.
За да се стигне до нея, трябваше да се прегази през широка ивица плитка прозрачна вода. С наведена глава Напитов неохотно носеше Миракъл. Странни екзотични риби във всякакви цветове се стрелкаха около копитата му. Накрая стигнаха до синкавата плитчина. Там тя слезе от коня, потупа го успокоително и го възнагради с един морков. После влезе в бърлогата на Серидвен, като отметна гъстата завеса от растения пред входа.