— Бях на десет — чу той собствения си глас. — С брат ми и родителите ми се връщахме от Близкия Изток. На парахода стана експлозия. Избухна пожар. Корабът се разцепи и потъна като камък. Пасажерите бяха много… А лодките — недостатъчни. Мнозина бяха обгорени от пожара. Телата на мъртвите плуваха заедно с останките от кораба. Ние, спасилите се от пожара, се бяхме заловили трескаво за някаква останка… Изминаха дни… Без храна. Без вода. Хората умираха… Тогава дойдоха акулите… Пръв загина баща ми. А после и мама… Тя бе твърде уморена, за да се бори. И сломена заради татко… Някъде през нощта, докато двамата с брат ми сме спели, тя се хлъзнала в черната вода и изчезнала. Акулите бяха навсякъде. В един момент съм загубил съзнание. Събудих се във водата. Брат ми ме викаше. Наоколо имаше само сиви тела и гръбни перки. Брат ми… скочи и заплува към мене. Точно сред проклетите акули. Риташе ужасните чудовища и през цялото време крещеше с пълен глас да не се предавам. Той ми спаси живота, Мери Майн.
Миракъл го погледна в очите.
— Няма да допусна да се удавите, сър.
Залепи срамежлива целувка върху устните му. Топлият й дъх ги сгря. Клейтън притвори очи.
— Мери… Мери… Мери… Аз… не мога. Аз не би трябвало… Аз… трябва да ви призная…
Тя пак го целуна. Повдигна ръце и отметна вратовръзката му назад. Топлият й език закачливо докосваше устните и зъбите му. Остана без дъх. Треперенето от страх и студът от мокрите дрехи се изпариха от топлината, която бликна в гърдите му и го обля целия. Зарови пръсти в косите й и отметна назад главата й. Очите на девойката се замъглиха. Червените й устни леко се разтвориха.
— Аз трябва да ви призная…
— Признайте, милорд. Признайте бързо, за да мога да ви целуна отново.
— Аз… аз ви обичам!
Една усмивка. Една сълза. Тя обви ръце около врата му, придърпа главата му и го целуна страстно. После го прегърна бурно — твърде бурно за крехкото й тяло. Той се задъха. Изпита болка.
— Треперите, сър. Все още ли се боите? Обещах ви безопасност.
Тя изхлузи сакото от раменете му и го пусна на пода. Издърпа ризата от брича му и когато тя увисна около кръста му, Миракъл пъхна под нея топлите си длани. Хлъзна ги по корема. Той трепна при предупредителния глас, който крещеше в главата му. Но след това престана да му обръща внимание.
Тя свали ризата и застана като хипнотизирана пред него.
— Вие въобще не сте като ония селяни, Ваша Светлост. Вие сте… загорял от слънцето и красив. Мисля, че никога не съм виждала нещо толкова съвършено. Лошо ли постъпвам като го казвам?
— Може би. Аз… не зная. Не знам вече нищо, Мери Майн. Ако знаех, мисля, че не бих бил тук.
Все още застанал като статуя, той я гледаше как сваля роклята си. Остана пред него гола, по чорапи, които стигаха до белите й бедра. Не можеше да откъсне поглед от мъхестото гнездо между тях. То беше копринена отсянка на медночервеното.
Миракъл пристъпи към него и спря. Набъбналите й бели гърди с щръкнали розови зърна нежно се отъркаха в неговите. Той ги обхвана с ръце и пръстите му се затвориха около твърдите кълба. Клепачите му бавно се спуснаха. Много любовници бе имал. Повечето без скрупули разкриваха прелестите си, сигурни че едно докосване, едно вкусване на тяхната плът ще го влуди от желание. А той само им се присмиваше. Често саркастичните му реплики ги срязваха, разяряваха и събуждаха у тях желанието да цапардосат високомерното му лице.
Обаче те не бяха Миракъл. Нямаха невинността, която сега го завладяваше. Телата им не бяха дар от сърце, а само средство да постигнат собствените си цели.
Дори сега, когато нежно плъзна ръка надолу по мекия момински корем и намери онова топло, влажно, подканващо място между краката й, съзнаваше, че не взема нищо от нея. Това отдаване не беше капитулация, а пробуждане, разпукване на цвят, жадуващ и къпещ се в слънчевите лъчи след живота в тъмна самота.
Отпуснаха се на пода. Легнаха сред купа дрехи и разпръснатите жълъдчета и връвчици, изпаднали от джоба на полата й. Известно време останаха неподвижни — просто лежаха прегърнати, притиснали тъй плътно телата си, че не можеха да кажат къде свършва едното и започва другото.
После ръцете й отново се озоваха върху му — изучаващи, търсещи, проследяващи всеки контур на гърдите и корема. Постепенно се промъкваха надолу…
Клей несръчно откопча копчетата на брича.