Защото нямаше изход. Прекрасната замечтана млада Миракъл, която разговаряше с животните и крадеше кралски коне, един ден ще бъде херцогиня Солтърдън, съпруга на брат му. Ако той, Клейтън, продължи тази жалка игра. Би могъл да се разкрие — кой е, какъв е, защо е тук. А тя — да го изхвърли и да не го види никога вече. Или да продължи играта и да прекара остатъка от живота си в копнеж по нея.
Тя се промъкна тихичко зад него, плъзна длани по раменете му, топна ръце в горещата вода и го изпръска по гърдите.
— Милорд, липсвахте ми.
Клейтън се усмихна, без да отваря очи.
— Изпратих Бенджамин за чай и му поръчах да не бърза.
— Хората ще се разприказват, Мери Майн.
Тя се засмя весело и седна на ръба на ваната. Надигащата се пара зачерви бузите й и направи прилепналия корсаж на светлокафявата й рокля прозрачен. Износената материя приплескваше нахалните й зърна.
— Чудех се дали всеки път, когато правим любов, ще бъде така божествено. Винаги ли е така прекрасно?
— Зависи от участниците, предполагам.
— Питам за нас, естествено. За вас и за мен.
Той обхвана китката й — бе крехка като птиче.
— Само ако се съгласите да станете херцогиня на Солтърдън.
Миракъл се потопи във ваната, коленичи, взе сапуна от ръката му и започна да го търка. Разпозна упорството в наклонената й глава и вирнатата брадичка. Безсилието му нарасна. Стисна ръката й. Пръстите му изрисуваха мокри петна върху ръкава.
— Какво, по дяволите, ви става? Повечето жени биха продали душата си за такова богатство и такава титла.
— Аз не съм като повечето жени. Нали така казахте снощи?
— Това не е шега, Миракъл.
Тя се отдръпна и затърка сапуна в ръцете си, докато обилната пяна излезе през пръстите й. Дребните зъби прехапаха долната й устна. „Изглежда като дете, на което са се скарали“ — помисли си Клейтън.
— Ако пак си тръгна без вас, Мери, няма да се върна. Никога. И като си помисля… Вие може и да сте бременна. О, Исусе Христе, изобщо не ми бе хрумнало досега. — Захлупи лицето си с ръце. Зарови пръсти в мократа от пара и пот коса. — Бременна! Е, тогава ще настъпи страхотна бъркотия. Къде, по дяволите, ми беше умът?
— Бременна? — повтори тихо тя с нотка на учудване. Цялото й лице засия. Очите й заблестяха. Наведе се така, че малкото й луничаво носле почти го докосна, и попита:
— Мислите ли, че съм? Ще се зарадвате ли, ако е така? Бихте ли желали да ви родя дете, милорд?
Пред сияещото й лице той преглътна с усилие.
— Да — отвърна тихо. Въпреки че, още докато произнасяше тази дума, вътрешно вече се ругаеше. Самата мисъл вече беше абсурдна. — Да — повтори той. — Нищо не желая толкова силно, както да ви видя майка… майка на моето дете.
Тя се смееше. Очите й светеха като звезди. Изправи се и пристъпи към овалното огледало на пръсти като танцьорка, показвайки глезените и обутите си в пантофки крачета. Опита се да издаде напред плоското си коремче. Тъй като не успя, грабна една възглавница и пред слисаните очи на Клейтън я напъха под полата си. Застана в профил пред огледалото и се огледа първо от едната, после от другата страна.
— Ще продължите ли да мислите, че съм привлекателна? Ще продължите ли да ме любите? И какво име ще му изберете, Ваша Светлост?
В следващия миг тя беше пак до него. Близостта й го стопляше. Парфюмът й на свежи рози го облъхна, изпълни ноздрите му и го замая. Затвори очи, облегна главата си на ваната и потръпна, когато тя прокара пръсти по лицето и косите му.
— Ваша Светлост, защо сте толкова тъжен. Може би идеята, че нося вашето дете, не ви е тъй приятна, както искахте да повярвам.
С възмутено ръмжене той я пое в прегръдките си, забравяйки за възглавницата. Придърпа я върху себе си във водата. Тя се задъхваше от сподавен смях. Легна върху него. Полата заплува около бедрата й. Страстта избухна. Сърцето му се разтупа лудо и запрескача. Но този път изпитваше и болка.
Зарови мокрите си пръсти в косата й. Целуна разтворената й уста, опустошавайки я с устни и език, докато тя се разтопи под него. Ръцете й се впиваха в хлъзгавите му рамене. Разтвори бедра и той се втурна в нея толкова брутално, че от гърлото й се изтръгна болезнен стон. Опита се да се изтръгне и заби нокти в гърба му.
Тя бе търсила удоволствие, а го намери той. Намери го в измокрените й гърди под блузата, в малкото чувствително хълмче между краката й. Облада я диво. Мътната вода, пълна с перца от възглавницата, се разплиска по пода. Миракъл се хвана здраво за ваната. Скърцаше със зъби. Очите й бяха стиснати, а огненочервената коса закриваше лицето й.