Щом видя брат си в подножието на стълбището с изражение, което явно издаваше чувствата му в момента, херцогът спря и повдигна тъмните си вежди.
— Значи се върнахте — обяви той с дяволита усмивка, която разкри белите му зъби. — И то толкова бързо.
— Да. Върнах се.
Солтърдън взе последните стъпала по две наведнъж, скочи на пода и плесна здраво брат си по рамото.
— Същински дявол сте, Клей. Не ми казвайте, че всичко е завършило успешно.
— Да.
— Чудесно! — Поглеждайки нагоре по стълбите, където привлекателна едрогърда блондинка, наметната с прозрачна копринена роба, се навеждаше през балюстрадата, разкривайки обилното си деколте, той каза: — Ще говорим в приемната!
Тогава изникна някакъв слуга с безизразно лице.
— Донеси на Негова Светлост едно бренди. Изглежда има нужда да се подкрепи.
— Не искам бренди.
— Добре, тогава едно порто…
— Никакво порто, Боже опази!
— Какво, по дяволите, искаш тогава?
— Да се махна веднага оттук — изръмжа Клейтън, мина покрай брат си и влезе в приемната.
Трей го последва и затвори вратата. Облегна се на нея със скръстени на гърдите ръце и загледа как Клей снове нервно.
— Е, казвайте! Как я намерихте? Такава, каквато ви я описах ли?
— Не. Ти я изкара почти безмозъчно същество, което отчаяно иска да се омъжи за първия срещнат, проявил поне мъничко интерес. Но това е друга тема. След като бях принуден да мамя твърде много, за да спечеля благоразположението й, и обърках целия й живот, накрая я убедих да се омъжи за мен… т.е. за вас.
Клейтън настръхнал застана до студеното огнище и опря лакът на мрамора. Прокара пръсти през косата си. Но избягваше погледа на брат си.
— Къде е тя сега?
— Настаних я във вашия апартамент в Мейфеър. Смятах, че непосредствената близост на Хайд парк ще намали малко нервността й. Май изобщо не беше подготвена за Лондон.
Трей се засмя.
— Знаете ли, че изглеждате твърде елегантен в моите дрехи. Отиват ви. Защо от време на време не опитате да инвестирате в някой и друг добре скроен парцал. Може би тогава ще привлечете жени, по-високопоставени от разните млекарки и кръчмарки. Но от друга страна, струва ми се, че фермерите нямат особено богат избор.
— Това ли наричате „по-високопоставена жена“? — Клейтън посочи вратата. После съблече редингота на брат си и го хвърли към него. — Облечете се, за Бога. Изглеждате отвратително.
Трей се изсмя, улови сакото и го запрати обратно към Клейтън.
— Задръжте го. Ще имате нужда от него известно време.
— Не — Клейтън поклати глава. — Аз бях дотук. Сторих всичко, което ме помолихте.
— Достатъчно ли е влюбена в мене?
Клейтън отиде до прозореца и загледа градината, оградена с жив плет от къпини и глог. Разпръснатите тук-там цветя образуваха ярки петна и нарушаваха монотонността на зелената морава.
— Зададох ви въпрос — рече Трей и застана зад брат си.
— Да — отговори той по-спокойно.
— И как извършихте този подвиг? Хайде, хайде, не бъдете срамежлив. Трябва да зная всичко, за да вляза успешно в ролята си.
— Аз просто…
— Разбира се, изработили сте си някакъв план, след като сте я видели.
— Не. Всичко се случи толкова…
— Естествено? Браво, момче! Очевидно сте я убедили, че наистина се възхищавате от нейните особености и твърде уникалния й вид…
— Тя наистина е уникална.
— Как мислите ще реагира баба?
— Изтръпвам, като си представя.
Трей се отдръпна.
— Трябва да я видя колкото може по-скоро. Започни подготовката на церемонията — да не е твърде шумна. Избери някое селце далеч от Лондон, така че цялата тая дандания да не се разчуе много. Баба ще бъде, разбира се, съгласна. Не би желала приятелите й да знаят твърде много за девойчето…
— Казва се Миракъл — Клейтън се обърна към брат си.
Двамата се вгледаха един в друг.
— Добре ми е известно името на младата дама, Клей. Няма нужда да ми го напомняте.
— Двадесетгодишна е, а се държи, като че ли е на десет. Говори на животните…
— А те отговарят ли й?
— Да.
Трей отново се засмя. Отпусна се на един стол и протегна дългите си крака. Двете горни копчета на панталона му бяха разкопчани. През разтворената риза се виждаха твърдите му гърди. Зачака.
— Тя се чувства… като изгубена — продължи Клейтън. — Без дом и семейство. Всъщност сигурен съм, че вие го знаете. Хищниците умеят да надушват слабостта у своята жертва. Тя отчаяно се страхува да не бъде изоставена пак. Но ми има доверие… т.е. на вас. На херцога. Тя ми повярва — на вас, когато аз — вие, я уверихте, че никога няма да я изоставите.