О, да! Устата й беше прекрасна. Само мисълта за нея го караше да се отдава на хазарта всяка нощ и да се напива до забрава, защото това бе единственият начин да не хукне към нея. Единственият начин да избяга от мисълта, че брат му ще се ожени за нея.
Върви по дяволите! Върви по дяволите, Трей!
Върви но дяволите, Трей Хотърн, херцог на Солтърдън! Ти не разбираш какво притежаваш.
— Сър? Вие сте заспали в проклетата ми кутия. Събудете се!
Той отвори очи. Къде се намираше?
С усилие се извлече от колата, застана на бордюра за момент и се опита да осъзнае къде е. Къщите с раираните си тенти и сандъчета с цветя по прозорците се къпеха в светлина. От някъде до него долиташе музика. Смях. Отвъд улицата се простираше тъмният Хайд парк. Самотен ездач на чистокръвен кон се движеше в тръс по Ротън Роу. Пееше с цяло гърло.
Парк Хаус. Как, по дяволите, се озова тук?
Клейтън заровичка из джоба си за монета, но не откри нищо. Подвикна към кочияша и онзи му отвърна:
— Негова Светлост се погрижи за всичко, сър.
— Разбирам. Негова Светлост ли ви нареди да ме докарате тук?
— Да, сър — долетя отговорът от тъмнината. Камшикът изплющя и конете дръпнаха напред, като го оставиха да стои сам на тротоара, загледан в градската къща на брат си.
Като че ли по чужда воля той тръгна към бялата порта, около която имаше решетки с пълзящи рози, после по градинската алея, край която цъфтяха карамфили и теменужки, по стълбите през незаключената врата, в преддверието, където се сблъска лице в лице с изненаданата Гертруд по нощница и боне с къдрички. Ръцете й бяха пълни с хляб и сирене, които очевидно носеше в спалнята си.
— Олеле! — извика тя и отскочи, а приготвеното похапване се озова на пода върху краката й. — Изплашихте ме, Ваша Светлост. Да минете през входната врата без никакво предупреждение! Какво би си помислило всяко момиче на мое място, сър? Можеше да бъде някой противен човек, идващ с лоши намерения.
Присвивайки очи, за да го огледа по-добре на слабата светлина, тя изучаваше лицето му. Постепенно нейното собствено изрази смайване, когато очите й се плъзнаха надолу по обикновения му редингот и стигнаха до кожения брич, високите ботуши и шпорите.
— Къде е тя? — запита той с прегракнал глас.
— Ваша Светлост?
— Миракъл, по дяволите! Да не си толкова глуха, колкото си тъпа!
Гърдите на Гертруд се надигнаха от възмущение. Но преди нагрубената слугиня да успее да отговори, една врата на горния етаж се отвори. Облечена в дълга до пода бяла памучна нощница, Миракъл леко се спусна надолу по витата стълба и се спря като закована, когато го видя. Вкопчи се с ръка за балюстрадата. Неподредената й коса се спускаше свободно до коленете. Изглежда той я бе събудил. Очите й бяха сънливи и тъмни. Устата и леко нацупена. Не говореше, дори не се усмихваше. Само го гледаше гневно, както в деня, когато бе пристигнал при хълма на Света Катерина. Липсваха единствено виещият вятър и вилнеещото море.
— Махай се! — изръмжа той на Гертруд, докато тя се опитваше да вдигне сиренето от пода. И понеже не изпълни веднага заповедта му, той отново изкрещя: — Махай се и стой надалеч, ако не искаш да станеш безработна от утре!
Тя изчезна. Чу се тръшкане на врата. С поглед все още впит в Миракъл, Клейтън се приближи до стълбата и постави крак върху първото стъпало.
— Елате тук! — заповяда й той.
— Не, нямам такова намерение.
— Елате тук, дявол да ви вземе! Веднага.
След моментно колебание тя бавно заслиза и спря едва когато се озова лице в лице с него.
— Вие сте пили — заяви тя безизразно.
— Да, така е. Пиян съм. И гневен. И ревнив. Какво имате да добавите?
Тя изглежда се замисли. После, без никакво предупреждение, му зашлеви плесница. И втора. С цялата си сила. Пръстите й се свиха от парването на острата болка. Тя изправи рамене и вирна брадичка.
— Заслужихте си го, задето ме доведохте в тоя отвратителен град. И защото ме изоставихте миналата седмица. Изчезнахте за четири окаяни дни без нито дума за обяснение. Накрая се появихте днес следобед, без следа от разкаяние. Отнесохте се с мен като с варварин и ме изоставихте.
Клей изкачи още едно стъпало. Миракъл се отдръпна и застъпи края на нощницата си. Деколтето се затегна около шията и като примка.
— Кажете ми — помоли той тихо, — харесахте ли целувката ми този следобед, Мери Майн?