Ръцете му свалиха нощницата през главата й и я пуснаха на пода. Хладният бриз от прозореца я накара да потрепери, когато застана пред него гола, с разпиляна по раменете и падаща меко надолу върху гърдите коса.
Той наведе глава и когато Миракъл бавно затвори очи, усети по бузата си леко влажните му меки устни. Дъхаше й слабо на ликьор, а дрехите му бяха пропити от аромата на фин тютюн. После ръцете му се спуснаха под гърдите й. Обхванаха ги нежно. Започна с палеца да гали набъбналите й зърна. Тя потръпна.
— О! — промълви Миракъл и политна към него.
А само преди няколко мига беше убедена, че го ненавижда; надяваше се да не го срещне никога повече; дори замисляше да напусне Парк Хаус призори и да се върне в Кависбрук, за да го отдалечи от себе си завинаги.
— О! — Миракъл въздъхна, усмихна се и потръпна. Уханието от неговата кожа изпълни сетивата й. Ритмичното туптене на сърцето му под дланта й я накара отново да изстене от удоволствие, което се превърна в горещ екстаз и продължи да нараства, докато всякакъв самоконтрол изчезна като дим. Бедрата й тръпнеха. Хълмчето между тях набъбна.
— Кажете, че ме желаете, Мери Майн — гласът му бе дрезгав и страстен.
— Желая ви!
— Колко отчаяно ме желаете, Мери? Покажете ми.
— Но дамите не…
— Покажете ми, моля ви. Накарайте ме да повярвам.
Ръцете й се преместиха върху брича му. Разкопча копчетата едно по едно, докато тежкият му прекрасен орган изскочи върху ръката й, порасна, втвърди се и се изви като великолепна сабя, насочена към отвора в тялото й.
Той я повдигна върху перваза на прозореца, разтвори краката й, намести се между тях и постепенно навлезе в нея. Тя изстена и стисна бедрата му. Той я изпълни до възможния предел, когато тя натисна раменете му, отметна глава и повдигна бедра, за да го приеме целия.
Той се разтрепери.
Тя не можеше да диша.
Клейтън я прегърна, притисна я почти свирепо и каза:
— Не се движете, Мери Майн. Искам да останем така вечно. Имате ли нещо против?
С все още затворени очи и притиснато до гърдите му ухо, тя преглътна и поклати глава.
— Струва ми се, че не — успя да промълви. — Но се чудя какво ще си помислят добрите люде от улицата, ако погледнат нагоре и ни видят.
Гръмогласен смях разтърси гърдите му и той я притисна страстно, много страстно. Задвижи ритмично бедрата си и събуди в нея болка, сладката болка, която започваше като въгленче в сърцевината на нейната женственост и се пръскаше до върховете на пръстите й, обхвана сърцето и дробовете й и проникна във всяко мускулче.
Миракъл изстена. Залови здраво перваза, търсейки опора. Отметна глава назад. Тялото й се изви. Гърдите й потрепваха при всяко негово движение в тялото й. Когато помисли, че вече й е невъзможно да издържи повече, той премести ръката си долу между бедрата й — там, където горещите им мокри тела се сливаха, и погали набъбналия връх на нейното желание.
Бърз течен пулсиращ огън я вкамени така, че не бе способна да се помръдне. Изригна. Разкъса я. Съзнанието й сякаш се превърна в буен поток — дълбок, тъмен, ревящ, който я отнесе някъде безкрайно далеч. Чудеше се дали не умира. Разхлипа се, без да се срамува. Лека-полека потокът утихна. Миракъл се осъзна. Отвори очи. От тях се лееха сълзи.
Наведеното му над нея лице изразяваше болка, но погледът му бе мек и блестящ. На устните му грееше загадъчна усмивка. После ритъмът започна отново и чертите му станаха като издялани от камък. Движеше се навътре-навън, стремейки се към същата красива малка смърт този път за себе си. Все по-бързо и по-бързо. Почти я нараняваше. Това нарастващо безумие я повдигаше от перваза. Телата им се блъскаха. И изведнъж огънят избухна отново в нея.
Достигнал върхът, Клейтън изригна. От гърдите му излезе ръмжене. Тялото му се вцепени, потрепери конвулсивно и експлодира в нея. Извил глава назад и впил почти болезнено пръсти в голото й задниче, той позволи на течността на живота да се излива в нея дори когато тялото й се огъваше, тресеше и гърчеше при последното наслаждение.