Етел се появи на вратата, носейки плискащото се ведро с вряла вода. Косата й падаше върху очите. Тя съобщи:
— Имате посетител, милейди.
— Негова Светлост ли?
— Някоя си госпожа Елисмиър, милейди. Каза, че идва по заповед на Негова Светлост.
— Елисмиър?
Миракъл напусна стаята и боса, на пръсти, приближи до стълбището. Долу в преддверието чакаше слаба побеляла жена в семпла муселинена рокля с висока талия и ешарф със ситни плисенца около шията.
Етел я докосна по рамото.
— Обувките ви, милейди.
Миракъл пое пантофките и ги нахлузи. Едва тогава заслиза предпазливо и внимателно по стълбите.
Госпожа Елисмиър я изгледа строго. Кафявите й очи светеха от любопитство.
— Лейди Кавендиш? — усмихнато попита тя. — Негова Светлост, херцогът на Солтърдън, ми поръча да дойда в Парк Хаус. — Със сключени ръце тя наклони глава първо на едната, после на другата страна. Погледът й се спусна по Миракъл, поспря на косата, после на роклята и накрая се установи върху поизносените й обувки. — Очарователна! Сега разбирам какво е искал да каже. Необработен диамант. Скъпоценен камък, който се нуждае от още малко шлифоване.
Миракъл се намръщи.
Госпожа Елисмиър се въртеше около нея. Нейните „Хъм-хъм“ бяха прекъсвани понякога от „Ах“.
— Чувствам се като някакъв проклет кон — изтърси най-сетне Миракъл. — Искате ли да видите и зъбите ми?
— Казаното е грубичко, но изразява някакво чувство за хумор. Да си остроумна не е достатъчно, скъпа моя. Човек трябва да притежава достатъчно ум, за да избягва да го демонстрира често. Особено в наше време, когато от жените се изисква да бъдат виждани, но не и да бъдат чувани.
— Коя сте вие — запита Миракъл — и защо сте тук?
— Колко небрежно от моя страна — госпожа Елисмиър подаде ръка. — Предположих, че той ви е говорил по този въпрос. Но очевидно не го е сторил. Негова Светлост ме ангажира за вас. Да бъда ваша компаньонка. Да… поизгладя някои… грапавини. Да ви подготвя за бъдещата ви роля на херцогиня на Солтърдън.
— О! — Миракъл направи гримаса и усети как гневът се надига в гърдите й, нещо засяда в гърлото й, а бузите й пламват.
— Явно Негова Светлост разбира, че ми липсват известни качества, които семейството му и обществото смятат за особено важни — каза сподавено Миракъл.
Госпожа Елисмиър застана зад нея и нежно погали кичура коса, който се беше измъкнал от възела и бе паднал върху рамото й.
— Той не се срамува от вас, скъпа моя. Далеч е от тая мисъл. Всъщност истината е, че никога не съм виждала този мъж да държи толкова на една жена. Единственото му желание е да бъде сигурен, че ще сте щастлива като херцогиня. Животът, който това положение предлага, може понякога да бъде истинско изпитание дори за най-подготвените…
Миракъл се отдръпна.
Госпожа Елисмиър пое дълбоко дъх.
— Той ме предупреди, че може да има известна съпротива… от ваша страна.
— Тогава не е трябвало да ви изпраща. Страхувам се, че е прахосал вашето време и моето. Напълно способна съм да поема задълженията си като съпруга на херцога, без каквото и да е вмешателство, или… подготовка, или… Негова Светлост намира личността и маниерите ми толкова противни, не мога да си представя защо ще има и най-малкото желание да се ожени за мене. Така че вие може да си тръгнете и да съобщите на Негова Светлост, че вашите услуги не са нужни.
Като отново сключи ръце, за да изрази търпеливостта си, госпожа Елисмиър вирна брадичката си не по-малко упорито от Миракъл и поклати глава.
— Не мога, лейди Кавендиш. Ангажирана съм от Негова Светлост и приемам заповеди само от него. Личните ми вещи ще пристигнат…
— Вашите лични вещи?
— Разбира се. Ще живея тук. Да ви правя компания.
— Тогава аз ще напусна.
— Както искате, скъпа.
Те си размениха свирепи погледи.
Накрая Миракъл се връцна и измарширува до вратата, отвори я със замах и се намери лице в лице с трима плещести мустакати мъже, които мъкнеха на гърбовете си огромни пътнически сандъци. Тя ги изгледа как дефилират край нея. После продължи войнственото си слизане по стъпалата. Крачките й се удължиха по пътеката и през портата и тя се присъедини към тълпата от граждани с цилиндри и спретнати сюртуци от сукно, към красивите жени, облечени в модни коприни или по-простички прилепнали муселинени рокли с фестонирани подгъви, които се влачеха по земята. Блъскаха я. Бутаха я с лакти. Бе пометена въпреки усилието си да не я настъпят или прегазят. Миракъл се потопи в тълпата. Лицето й все още пламтеше, мисълта й препускаше и тя изобщо не обръщаше внимание накъде върви.