Като се наведе над госпожа Елисмиър и хвана здраво ръчките на креслото й, той я погледна в очите и каза:
— Когато ние с вас подготвим Мери Майн, няма да има в този прекрасен град нито един мъж или жена, които да не я приемат, уважават и… обичат.
— Тъй пламенно както ти ли? — попита тя и положи ръце върху неговите.
— Не. — Клейтън забави за миг отговора си, — никой никога не би могъл да я обича тъй пламенно, както я обичам аз.
Глава 18
Когато се обърнете назад, ще откриете, че миговете, в които сте живели наистина, са миговете, когато сте вършили нещо в името на любовта.
— Урок номер едно, скъпа: една дама никога, при никакви обстоятелства не отива в града сама. Винаги майка й я придружава дори когато младата дама е излязла с баща си. Ако майката не е свободна, тогава тя бива придружавана от компаньонката си. Следователно случки като вчерашната трябва да се избягват.
През прозореца Миракъл гледаше как хората спират и зяпат луксозната каляска на херцога. Очите на младите жени се разширяваха от любопитство. Кавалерите им също проточваха шии да зърнат пътниците вътре.
— Мери — попита Солтърдън, — чувате ли?
— Да — отвърна разсеяно тя, после се обърна живо и полюбопитства: — Къде ще отидем първо? Сигурни ли сте, че косите ми са наред? Чувствам се странно, защото не ги усещам по раменете си. — Тя плъзна леко ръце по прическата си. Пръстите й си играеха с късите масурчета отпред и отстрани. После посегна към кока и зелените панделки.
Солтърдън премести поглед към Ели и кимна.
— Урок номер две: не е прието да проявявате благосклонност към всеки. Като херцогиня ще бъдете принудена внимателно да избирате приятелите и приближените си. Този избор се ръководи от равенството в ранга. Разбира се, мнозина ще се опитват по всякакъв начин да спечелят вашето благоволение. Покани за чай, соарета, лов. Те ще се умилкват и ще ви ласкаят. Ще ви изпращат подаръци и ще ви пишат претенциозни цветисти писма, които ще трябва да четете също както и Уилям Шекспир. Урок номер три: Не вярвате на нито една тяхна дума, иначе вероятно ще станете глупава като тях.
Миракъл се засмя щастливо.
— Тогава какво да правя? Как деликатно да отклоня нуждата на някого от приятелство?
— Известно е като „да срежеш направо“. Това е приетият в обществото начин да изразиш неодобрение, да затвърдиш превъзходството си и да демонстрираш недостъпност. Трябва да се избира място, посещавано от възможно най-много високопоставени хора…
— А това пък защо? — учуди се Миракъл.
— За да има свидетели, естествено. Ако срежете някого насаме, той просто се преструва, че не е разбрал и в един момент опитва отново. Но ако сте извършили срязването да кажем в бална зала или в операта, когато всички погледи се насочват моментално към херцога и съпругата му, тогава отрязаният няма друг избор, освен да признае обидата и възможно най-незабелязано да изчезне от хоризонта. Първо трябва да сте сигурна, че набелязаната жертва ви вижда. Установете контакт с очи. Ако е възможно, изчакайте някакъв знак, че ви е видяла: кимване с глава, вдигната ръка, усмивка. Това е много важно, защото, ако жертвата ви заподозре какво ще стане, тя също може да ви игнорира и по този начин да излезе, че тя е, която отрязва, а вие сте отрязаната. След като сте привлекли вниманието на жертвата си, приближавате се и… подминавате с каменно лице. Но не се оглеждайте назад, за да се наслаждавате на победата си. Това би било отвратителна грубост.
Облегната на седалката, Миракъл се обърна от госпожа Елисмиър към Солтърдън, който си почиваше в ъгъла на каретата. Това, което прочете в очите й, накара една весела усмивка да разтегне устата му.
— Ваша Светлост — запита недоволно тя, — трябва ли наистина да бъда толкова безчувствена? Как да преценя кого и кога да срежа?
— Ще съумеете да прецените, Мери Майн. Гарантирам ви.
Уроците по етикеция продължиха. Клейтън слушаше с половин ухо търпеливите обяснения на госпожа Елисмиър. Кимаше и участваше, когато го запитваха. От време на време преместваше поглед към Миракъл, която с усилие се съсредоточаваше върху темата, защото шумното оживление на улицата я привличаше.