Клей бе спал само няколко часа, след като Ели му беше пожелала лека нощ и се бе оттеглила в собствената си стая. Бе преседял дълго на един стол до прозореца, протегнал дългите си обути в ботуши крака върху перваза. Когато се събуди, видя Миракъл в градината сред окъпаните от дъжда цветя. В скута си галеше една котка, а друга лочеше до крака й сметана. Канарчето, разбира се, се крепеше върху главата й и пееше до небесата. Шумът извън двора изглеждаше в противоречие с ведрата картина, която девойката представляваше с очите си на газела, детските лунички и неприбраната коса. Не за първи път, откакто я доведе в Лондон, той се изкушаваше да я грабне и отведе в Кависбрук. Да я спаси от бъдещето. Да я спаси от брат си. Да я спаси от собственото си предателство.
Най-напред спряха в един малък, но елитен магазин на Бонд стрийт, където той пожела на дамите приятна утрин с модистката и се отправи надолу към скандално скъпия Марсел Суифт, „Придворен моделиер на Негово Височество и на най-изтъкнатите благородници и джентълмени“. Херцогът на Солтърдън и приятелите му действително пазаруваха тук. Клейтън не го правеше. Предпочиташе да купува по-скромните си дрехи далеч от сърцето на Уест Енд, където трудът не бе толкова скъп и шивачите ценяха по-високо неговите поръчки.
Но днес, и утре, и вдругиден, докато брат му се върнеше в града, той беше херцогът на Солтърдън и, както брат му неотдавна бе споменал, редно беше да се облича подобаващо на ролята си. Особено сега, когато възнамеряваше да представи бъдещата херцогиня на цял Лондон.
О! Негова Светлост щеше да бъде посрещнат от тази страхотна изненада, когато се завърнеше в столицата.
Три дни по-късно херцогът и годеницата му посетиха операта. Вече се бе пръснала мълвата за предстоящата женитба на Трей. Клейтън го бе предвидил. Както Червеното море го бе сторило за Мойсей, така навалицата от благородници се отдръпна пред тях, позволявайки им да се изкачат до балконската ложа на Негова Светлост — с тежки червени плюшени завеси със златисти ресни и възглавнички с извезан семеен герб по столовете.
Както обикновено, Миракъл сякаш не съзнаваше вълнението, което предизвиква, погълната от възбудата, че за пръв път присъства на представление. Специалната прическа и роклята по последна парижка мода променяха изцяло външния й вид. Но оживлението, с което посрещаше всяко ново преживяване, не я бе напуснало. Ели се настани на стола зад Клейтън, наведе се и му прошепна на ухото:
— Изглежда нашата Миракъл предизвика голяма сензация, Ваша Светлост. Вие го очаквахте, нали? Подозирам, че мълвата за предстоящата сватба ще стигне до херцогинята съвсем скоро. Ако вече не е станало.
Той кръстоса дългите си крака и погледна Миракъл. Тъмночервени къдрици обкръжаваха лицето й. Тя се облегна леко на перваза, за да разгледа претрупания барелеф, украсяващ външната страна на парапета, което предизвика вълна от оживени коментари в партера.
Ели прошепна:
— Мислех, че ненавиждате операта, милорд.
— Така е. Но Трей я харесва.
— Признавам, не вярвах, че сте способен да изиграете тази роля публично. Доста добре се правите на надут, безцеремонен и арогантен. В тези дрехи изглеждате страхотно. Колко струваха те на херцога?
— Едно малко състояние. Както и гардеробът на Миракъл, плюс сватбеният му подарък — огърлицата от рубини и сапфири. Разбира се, със съответните към нея обеци. А и короната, задължителен атрибут на всяка уважаваща се херцогиня. Дали не забравих нещо?
Докосвайки рамото му, Ели загрижено запита:
— Как понасяте всичко това, скъпи? Сигурен ли сте, че искате да продължите?
Погледът му се върна към Миракъл, която се въртеше на стола си и потропваше нетърпеливо с крак, в очакване представлението да започне. Клейтън кимна утвърдително:
— Напълно.
Върнаха се в Парк Хаус малко след полунощ. Миракъл бе заспала, облегната на рамото на Солтърдън. Той я събуди с лека целувка по бузата.
Тя примигна и повдигна глава.
Ели бе вече слязла от каретата и чакаше в тъмното близо до къщата. Клейтън подаде ръка на Миракъл. Тя я пое, стъпи долу и се олюля леко.
С тих смях той я прегърна.
— Мери Майн, никога не съм познавал жена, която може да заспива толкова бързо и дълбоко, а тъй дълго да се разсънва.
— Предполагам, че сте събуждали с целувки безброй много жени — сънливо го закачи тя и разтърка очи.
Той се усмихна.
Миракъл се обърна и тръгна покрай оградата. Копринената й наметка леко се докосваше до едрите рози, спускащи се по дървените решетки. Клейтън я наблюдаваше с любопитство. Изглежда бе в настроение да размишлява. Цялата вечер бе говорила твърде малко. По време на представлението лицето й не изразяваше предишния ентусиазъм. Когато в ложата запристигаха посетители, усмивката й стана напрегната.