— Много сте жесток — каза Миракъл. Очите й бяха пълни със сълзи.
За момент каменната му маска се смекчи и раменете му се отпуснаха. После се стегна, прочисти гърлото си и посочи към гардероба.
— Трябва да сте готова до петнадесет минути. И нито минута повече. Ако побързаме, все още можем да хванем втората част на пиесата и няма да пропуснем вечерята у графиня Фаншо във ваша чест.
— Имате ли още някакво нареждане, Ваша Светлост? — процеди тя през зъби.
— Да. Облечете бялата рокля от газ и коприна, която донесоха вчера. Ели казва, че в нея изглеждате умопомрачително. И, за Бога, направете нещо с косата си. Така ми приличате на рошаво хлапе.
Той тръгна към вратата.
— Ако животът ми като херцогиня ще е това — да ми се нарежда как да говоря, какво да върша и дори какво да обличам с грубия глас на мъжа, който ме уверява в любовта си, тогава наистина бих била по-щастлива като изсушена стара мома в мрачно старо убежище.
Той спря пред вратата и все още с гръб към нея рече:
— Както искате, Мери Майн. Трябва вие да решите.
Клейтън напусна стаята. На стълбите срещна Ели.
— Нужно ли е да й говорите толкова жестоко? — попита тя и го последва. — Сигурно разбирате колко различен е този начин на живот от нейния, Клейтън. Взели сте едно непринудено дете на природата, на духа и свободата и сте го затворили в клетка. Опитвате се да промените самата й същност.
— Ако исках вашето мнение, щях да ви потърся — отряза я той, навири нос и влезе в приемната.
Спирайки пред вратата, Ели го изгледа многозначително.
— Не съм предполагала, че ще ми се наложи да го кажа, милорд, но с всеки изминат ден вие се държите все повече като Негова Светлост. Може би твърде дълго играхте тази роля. При това твърде убедително. Започнахте сам да си вярвате.
Той си наля едно питие.
— Няма да позволя на ония противни превзети копелета да я унищожат — заяви той грубо.
— За да я унищожите самият вие ли?
Той изпи брендито на един дъх и си наля повторно. Бе стиснал устни, а мускулите над челюстите му пулсираха.
— Няма да разреша на Трей да я погребе. Няма да му разреша да я опложда като шибан кон, а после да я захвърли като ненужна вещ веднага щом тя го дари със син. Ако аз я представя в обществото, той няма вече да може да я скрие, Ели!
— А не ви ли е минавало през ума, че тя може би ще е по-щастлива, ако херцогът я изостави? — Ели отиде до него и взе питието от ръката му. — Признайте й целия този маскарад, Клей. Заведете я в Бейсингстоук. Оженете се за нея. И двамата знаем, че точно това искате. Мисълта тя да се омъжи за брат ви и да му роди деца, ви яде отвътре. Защо трябва да продължавате да упорствате?
Предпазливо Ели застана зад него.
— Все още има време — рече тихо тя. — Преди Негова Светлост да се върне от Йорк. Преди херцогинята да научи за годежа.
— Миракъл никога няма да ни прости… На мене… А и на Трей.
— С времето ще ви прости.
Той горчиво се засмя.
— Мисля, че не разбирате какво точно богатство представлява Мери за нашия обеднял херцог. Боже мой, Ели, имате ли представа колко лъжи трябваше да наговоря на модистките и моделиерите на Трей, само и само да ги убедя, че трябва да му отпуснат нов кредит. Тя означава за него финансова сигурност и ликвидиране на дълговете му. Нейната наивност ще му позволи да продължи да живее по стария развратен начин.
— Какво ви кара да смятате, че херцогинята ще се съгласи Трей да се ожени за момичето?
— Херцогинята няма да има избор, щом той вече е сключил този брак.
Ели се намръщи и поклати глава.
— Никога не бих повярвала, че ще слезете до неговото ниво и ще започнете да лъжете. Вие сте прав. Вероятно Миракъл няма да ви прости, независимо колко дълбоко ви обича. Аз лично не бих ви простила.
Клейтън си взе обратно питието, погледна часовника върху камината и се заслуша как той отмерва секундите.
— Разбира се, още нищо не е сигурно. Съдейки по поведението й напоследък, мисля, че може би тя вече е взела решението си. Тя е нещастна, Ели.
— Трудно е да се каже, милорд. Макар че взе да заспива през деня по никое време, веднъж, когато успях да я вдигна от леглото, тя беше много жизнена. Почти всяка вечер, преди да падне нощ, двете правим дълги разходки в парка. Тя изглежда запленена от една отсечка на Ротън Роу. Преди три дни я намерих да скицира пътеката, да отбелязва всеки завой, неравност и камъче.
— Допускате ли, че се е запознала с някой? С някой друг мъж? — попита той тихо.