В този момент Миракъл застана на вратата — едно видение в газ и коприна. Бялата рокля с висока талия бе изрязана така, че подчертаваше заоблеността на гърдите й. Както диктуваше модата, Етел бе навлажнила ризата и тя прилепваше към тялото. Роклята оставаше свободна, сякаш бе облечена върху статуя. А как изваяна бе тази статуя! Клейтън разпозна всяка деликатна извивка и си спомни колко чудесно беше, когато тялото й се прилепваше до неговото. Някога…
Кашмиреният шал падаше красиво по раменете й. Наситено синият му цвят и прекрасно изтъканият бордюр с ресни ефектно се открояваше върху белотата на дрехата. Един воал покриваше сплетената й коса. Дългите й ръкавици от мека кожа достигаха над лактите, почти до късите й ръкави.
Тя се взираше в него. Големите й очи излъчваха зелен огън. Червената й уста бе леко нацупена. После тя се поклони.
— Готова съм, Ваша Светлост — бе всичко, което каза.
Глава 19
Любовта не бе просто част от страстната му душа, а всичко, самият животворен дъх на сърцето му.
Къщата на граф Фаншо представляваше смесица от произведения на изкуството и крещяща показност. Стените бяха претрупани с картини на Хогарт, Гейнсбъро, Рейнолдс, Ромни и Зофани. Миниатюри на Косуей бяха струпани върху прекрасно изработените от братя Адамс масички. Светлината на свещите се отразяваше щедро от стъклените и посребрени предмети.
Мъжете се бяха събрали в единия край на приемната за питието след вечеря. Групата на дамите бе в другия край. Всички бяха седнали на крайчеца на столовете си като пъстри птички. И наистина много приличаха на пернати с щраусовите си пера, забодени на шапчиците. Естествено повечето бяха с перуки — последният писък на модата в Париж. Клейтън забеляза, че перуката на графиня Фаншо бе започнала опасно да се смъква над челото й. Още малко и щеше направо да тупне в широкия й скут.
По време на вечерята Миракъл не каза почти нищо. Разбира се, тя се усмихваше и кимаше. Любезно приемаше поздравленията и благопожеланията на прекалено нетърпеливите гости. Успяваше умело да избягва въпросите, които изглеждаха твърде лични, като поглеждаше от време на време останалата в сянка Ели, която бъбреше тихичко с другите компаньонки.
Докато седеше сред кръга немлъкващи дами, Миракъл изглеждаше замечтана. Като че ли не чуваше бръмченето на разговорите около нея. Погледът й бе далечен, а красивото и свежо лице — странно безизразно.
И сега той не сваляше поглед от нея, както не спираше да я наблюдава по време на вечерята. Невероятната омая го поболяваше и го правеше слаб. Искаше му се да я хвърли на пода тук пред всички тези слабоумни, мекушави глупаци и да им покаже какво е страст, истинска страст, желание без задръжки.
— Лейди Кавендиш — усмихвайки се широко, графиня Фаншо се обърна към Миракъл, — Лейди Станхоп и аз разменяхме мнения върху начина, по който древните гъркини са нагласяли косите си. Изглежда това е най-модното този сезон. Какво мислите вие?
— За косите? — запита тя разсеяно. Наклони глава и откри нежната благоуханна извивка на шията си.
Шестте жени, които я заобикаляха, протегнаха вратове. Клейтън погледна към Ели, която следеше разговора на своята питомка по-отблизо, отколкото той предполагаше. Надяваше се, че на уроците по етикеция компаньонката бе обяснила на бъдещата херцогиня, че каквото и мнение да изрази публично по отношение на модата, то ще стане задължително за цял Лондон още преди да съмне. Ако лейди Кавендиш заявеше, че женските коси трябва да са червени и украсени с птичи гнезда (и най-важното, че тя лично смята да нагласи косите си по този начин), всяка модерна дама от Лондон до Париж щеше да се пъчи по улиците с чуруликащи птиченца в червените си коси.
Със силно изпънат гръб и ръце, скръстени в скута, Миракъл остана безмълвна известно време, унесена в размисъл. После вдигна поглед и се взря право в Клейтън изпод дългите си черни мигли. Палавост проблесна за миг в гневните зелени дълбочини на очите й. Нежна руменина обагри бузите й.
„Предизвиквам те“ говореше повдигнатата му вежда.
„Би трябвало аз да те предизвикам, защото ме ядоса. Какъв по-добър начин да изразя точно какво чувствам към надутата ти йерархия и предишното ти грубо незачитане на чувствата ми“ отвърнаха присвитите й очи.
Тя пое дъх.
Той задържа своя.
— Жената трябва да има свободата да си прави прическа, която ще й създава самочувствие… ще отговаря на нейната индивидуалност — заяви най-сетне тя.
Дамите се взряха смутено в нея, после отново заеха столовете си, явно разочаровани от неутралното й отношение. И пак поеха празния си брътвеж, а вниманието на Миракъл се разсея.