Всичко в Безименния град подсказваше, че е построен от създания, които не приличат на хора. Вратите бяха прекалено високи и тесни, прозорците — малки, стъпалата — ниски, а сградите имаха неравномерни ъгли, така че бе трудно — и дори смущаващо — да ги гледаш. Повечето бяха покрити със сложни завъртулки и спирали. В познанието на Древните имаше много истории за личности, хипнотизирани от кръговете. Те се взирали в шарките и отказвайки да помръднат, не приемали храна или вода, и заговаряли само за да съобщят за някакви чудеса и ужаси.
Авраам бе пратил Зефания и Прометей в Безименния град със задачата да потърсят някой от загадъчните кристални черепи, които се срещаха понякога в руини на Архонтите и Предтечите.
В една огромна стая по средата на библиотеката те откриха глинените статуи.
Изящно изваяни и притежаващи деликатна красота, статуите варираха по цвят от най-тъмното черно до най-светлото бяло. Всеки сантиметър от идеално оформените им тела бе покрит с архаични писмени йероглифи на забравен език. Но лицата им бяха празни, гладки и недовършени: просто груби овали без очи, уши, нос или уста. Мъже и жени стояха един до друг в еднакви пози: високи, елегантни и неземни. Приличаха донякъде на Древните и дори на легендарните Архонти, но явно не принадлежаха към тези раси.
Когато Прометей пристъпи в пълната със статуи стая, огнената му аура запламтя и обгърна най-близките от тях. Червени искри заиграха по завъртулките на текста и той оживя. Аурата на Прометей попи в глината, която се размърда и разтече от топлината. Върху празните лица започнаха да се оформят черти: глината се стече от челата в издатини, които оформиха носове и брадички, вдлъбнатините се превърнаха в очи, появиха се цепки на мястото на устата. Древните текстове засияха в оранжево, после в червено и накрая в синьо, удебелиха се и потънаха под повърхността като вени под кожата.
Прометей пламтеше. Аурата бликаше от тялото му в спирали от енергия, къпеше статуите… и ги оживяваше.
Цагаглалал беше глинената статуя, намираща се най-близо до Прометей. В един миг нямаше съзнание, а в следващия съществуваше. Тя отвори гранитно сивите си очи и се огледа. Топлината пробуди спомени, мисли и заложени в нея идеи — тя разбра коя е. Разбра дори името на фигурата, която я подхранваше със сурова пламтяща енергия.
Името й беше Цагаглалал.
Тя вдигна ръка и парче втвърдена глина падна и се пръсна на земята, оголвайки тъмната плът отдолу. Тя поднесе длан към лицето си, сви пръсти и от тях се посипа прах.
Зад нея се размърда леко втора статуя, на мъж. Плоча глина падна от туловището му, за да разкрие златистата кожа отдолу. Тя се обърна сковано и го погледна. Спомени, които не биха могли да са нейни, й съобщиха името му. Това бе Гилгамеш и те двамата бяха първите от Първите хора.
Аурата на Прометей ги бе съживила. И бе поддържала Цагаглалал жива в течение на много, много хилядолетия.
Дори сега продължаваше да гори в нея.
Цагаглалал седеше с кръстосани крака на моста „Голдън Гейт“, обърнала гръб на града. Прометей и Нитен лежаха проснати до нея. Тя ги бе завъртяла с крака към Сан Франциско, така че когато седи между тях, да може да докосва челата им.
Цагаглалал притисна ръце към корема си, вдиша дълбоко и усети как топлината разцъфва в нея. В бялата й аура с аромат на жасмин се появи съвсем лек дъх на анасон и съвсем лек намек за червенина.
Възрастта на Цагаглалал не се измерваше във векове или хилядолетия, а в стотици хилядолетия. Тя бе видяла възхода и падението на безчет цивилизации и бе изследвала неизброими Сенкоцарства, беше прекарвала цели животи на светове, където времето течеше различно. Бе виждала и правила толкова много неща и въпреки това имаше една велика мистерия, чийто отговор винаги й бе убягвал: кой я е създал? Прометей я бе оживил, но кой бе изваял глинените статуи в човешки ръст и ги бе оставил в Безименния град?
Въпреки хилядолетията на проучване, още не се бе доближила до истината. Дори съпругът й, легендарният Авраам Мага, не можеше да отговори на този въпрос.
— Може никога да не разбереш — каза й той веднъж. — Но това, което знам, е, че има причина да си тук. Ти и брат ти е трябвало да бъдете намерени. Трябвало е да бъдете оживени от Прометей. Може би един ден ще откриеш причината за съществуването си.